Проектиране на интензивен зелен покрив

2. Проектиране на интензивен зелен покрив

2.1. Структура на интензивен зелен покрив

Структурата на интензивния зелен покрив се състои от следните слоеве/пластове:

• противокоренов (кореноустойчив) слой

• разделителен слой, позволяващ приплъзване

• защитен слой

• дренажен слой

• филтърен слой

• водозадържащ слой

• коренообитаем пласт

• вегетативно покритие (растителност).


Интензивният зелен покрив е многопластова система, състояща се от няколко отделни слоя, проектирани по начин, гарантиращ функционалността на цялата система. Възможно е един продукт да има функциите на няколко слоя, например дренажният композит да интегрира дренажния и филтърния слой, както и слоя за разделяне и защита.
Коренообитаемият пласт (субстрат) се отделя от дренажния слой чрез филтърна тъкан, която предотвратява навлизане на фини частици в дренажния слой. Това филтриране гарантира поддържане на напълно функционален хоризонтален и вертикален дренаж.
Субстратът е с по-голяма мощност (дебелина), като в състава му влизат минерални и органични съставки (и само частично естествена почва) за балансирано задържане на вода и подобряване на хранителните качества.

Предимства на многослойната система:

• подобрено задържане на вода и осигуряване на среда за развитие на разнообразна храстова и дървесна растителност в дългосрочен план

• отличен дългосрочен хоризонтален и вертикален дренаж, предотвратяващ допълнителните натоварвания на покривната конструкция, причинени от застояла дъждовна вода

• подходящи както за плоски, така и за леко наклонени покриви.


Типов детайл на многослоен интензивен зелен покрив

Типов детайл на многослоен интензивен зелен покрив

2.2. Противокоренов слой

Противокореновият слой предотвратява навлизане на корени в хидроизолационния слой.
Противокореновият слой може да бъде интегриран в хидроизолационната мембрана, устойчива на корени, например PVC, TPO, EPDM или битумни хидроизолационни мембрани, изпитани в съответствие с теста за кореноустойчивост на FLL или БДС EN 13948 „Огъваеми хидроизолационни мушами. Битумни, пластмасови и каучукови мушами за покривни хидроизолации. Определяне на устойчивост на проникване на корени“.
Ако хидроизолационната мембрана не е устойчива на корени, трябва да се постави допълнителна противокоренова бариера директно върху хидроизолационната мембрана. Снадките на противокореновата бариера трябва да са топлинно заварени (заварени с топъл въздух).
При полагането на допълнителна противокоренова мембрана се прилагат същите принципи, както при монтажа на хидроизолационната мембрана. При обърнати покриви, които нямат противокоренова хидроизолационна мембрана, противокореновата бариера се полага под топлоизолацията, непосредствено над хидроизолационната мембрана.
Като допълнителна противокоренова мембрана може да бъде използвано LDPE (полиетилен с ниска плътност) фолио с дебелина 0,8 mm (или 1,0 mm), тествано в съответствие с теста за устойчивост на корени на FLL.


2.3. Слой за разделяне и приплъзване

Разделителният слой разделя материали, които са химически несъвместими, например поливинилхлорид (PVC) и полистирен (PS). Разделителният слой може да действа и като част от приплъзващия слой. Някои дренажни композити се предлагат с филм за разделяне на налягането или разделителен слой геотекстил, за да отговарят на конкретното приложение.
Не трябва да се прехвърлят хоризонтални натоварвания към хидроизолационната система от положените над нея слоеве. Ако такива са налични в резултат на предвидената употреба, трябва да бъде положен слой за приплъзване. Слоят за приплъзване се състои от две гладки повърхности, монтирани върху хидроизолационната система. В зелените покривни системи приплъзващият слой се постига с помощта на мембрана за приплъзване и защита.

Като слой за разделяне и приплъзване може да бъде използвано:

• при леки натоварвания (екстензивен зелен покрив или интензивен с минимална дебелина на коренообитаемия пласт) – LDPE (полиетилен с ниска плътност) фолио с дебелина 0,2 mm

• при тежки натоварвания (интензивен покрив с по-голяма дебелина на коренообитаемия пласт, смесен покрив „интензивен-твърда настилка“ или паркинг-покрив) – HDPE (полиетилен с висока плътност) фолио с дебелина 1 mm, изпитвано за ефективност на защита в съответствие с БДС EN 13719:2016 „Геосинтетици. Определяне на коефициента на дългосрочна защита на геосинтетици в контакт с геосинтетични прегради“.


2.4. Защитен слой

Защитният слой предпазва хидроизолационната мембрана от механични и динамични натоварвания. Когато се използва отделен защитен слой, това трябва да бъде защитна мембрана, гумена подложка с дебелина от 4 до 6 mm или геотекстил с минимално тегло 300 g/m2, минимална дебелина от 2 mm и устойчивост на пробиване 1,5 kN.
Защитният слой трябва да бъде проектиран така, че да отговаря на условията, на които ще бъде подложена хидроизолационната мембрана. Защитният слой може също така да изпълнява функцията на разделящ слой и да бъде част от приплъзващия слой.
Съществуват дренажни композити, които се полагат непосредствено след полагането на хидроизолационната мембрана, които може да действат като разделящ и защитен слой за леки статични товари, като интензивен зелен покрив. При по-тежки товари са необходими тежки геотекстили, полиетиленови фолиа, бетонни пластове и други подобни, за да предпазят хидроизолационната мембрана от повреда от статични и динамични натоварвания, възникващи по време на монтажа, както и при експлоатацията.


Препоръка:
На покриви от клас на натоварване 1 (пешеходни зони), клас на натоварване 2 и клас на натоварване 3 (покриви с трафик на коли), където е положен изравнителен слой от пясък или чакъл или когато се използват колесни товарачи (багери) при насипване на субстратния слой на зеления покрив, се препоръчва над хидроизолационната система да се положи мембрана за приплъзване и защита от HDPE (полиетилен с висока плътност) фолио с дебелина 1 mm, изпитвано за ефективност на защита в съответствие с БДС EN 13719:2016. Мембраната за защита трябва да се монтира по такъв начин, че да не позволява проникването на чакъл или гранулиран субстрат, който може да повреди хидроизолационната мембрана.


2.5. Дренажен слой

Дренажният слой предпазва хидроизолационната мембрана от хидростатично налягане. Освен това отвежда всяка излишна вода от коренообитаемия пласт, като по този начин предотвратява потенциалното задържане (застояване) на вода, което може да увреди растителността. Дренажният слой трябва да има добра вертикална пропускливост, съчетана със способността да отвежда хоризонтално излишната вода от покрива. Дренажният слой трябва да поддържа пълна функционалност за период от 50 години в съответствие с DIN 4095 „Дренаж и защита на конструкции – проектиране, оразмеряване и монтаж“. Дренажният капацитет трябва да бъде посочен в l/(s.mm), като се отчитат наклонът на покрива и проектното натоварване. Всяка дренажна система, включваща релефни/нагънати фолиа и релефни панели (на бутони/пъпки или тип кора за яйца), които формират дренажна система, трябва да бъде с СЕ маркировка съгласно стандарта БДС EN 13252 „Геотекстил и подобни на геотекстил продукти. Характеристики, изисквани при използването им в дренажни системи”.


Следва!


2.6. Филтърен слой


2.7. Дренажни композити (системи)


2.8. Оразмеряване на дренажната система


2.9. „Резервоар за вода“ от хидрофилна минерална вата


2.10. Коренообитаем пласт


2.11. Вегетативно покритие (растителност)


2.12. Техники за укрепване на големи растения


Назад към Интензивни зелени покриви