2. Проектиране на интензивен зелен покрив
2.1. Структура
Структурата на интензивния зелен покрив се състои от следните слоеве/пластове:
• противокоренов (кореноустойчив) слой
• разделителен слой, позволяващ приплъзване
• защитен слой
• дренажен слой
• филтърен слой
• водозадържащ слой
• коренообитаем пласт
• вегетативно покритие (растителност).
Интензивният зелен покрив е многопластова система, състояща се от няколко отделни слоя, проектирани по начин, гарантиращ функционалността на цялата система. Възможно е един продукт да има функциите на няколко слоя, например дренажният композит да интегрира дренажния и филтърния слой, както и слоя за разделяне и защита.
Коренообитаемият пласт (субстрат) се отделя от дренажния слой чрез филтърна тъкан, която предотвратява навлизане на фини частици в дренажния слой. Това филтриране гарантира поддържане на напълно функционален хоризонтален и вертикален дренаж.
Субстратът е с по-голяма мощност (дебелина), като в състава му влизат минерални и органични съставки (и само частично естествена почва) за балансирано задържане на вода и подобряване на хранителните качества.
Предимства на многослойната система:
• подобрено задържане на вода и осигуряване на среда за развитие на разнообразна храстова и дървесна растителност в дългосрочен план
• отличен дългосрочен хоризонтален и вертикален дренаж, предотвратяващ допълнителните натоварвания на покривната конструкция, причинени от застояла дъждовна вода
• подходящи както за плоски, така и за леко наклонени покриви.
Типов детайл на многослоен интензивен зелен покрив
2.2. Противокоренов слой
Противокореновият слой предотвратява навлизане на корени в хидроизолационния слой.
Противокореновият слой може да бъде интегриран в хидроизолационната мембрана, устойчива на корени, например PVC, TPO, EPDM или битумни хидроизолационни мембрани, изпитани в съответствие с теста за кореноустойчивост на FLL или БДС EN 13948 „Огъваеми хидроизолационни мушами. Битумни, пластмасови и каучукови мушами за покривни хидроизолации. Определяне на устойчивост на проникване на корени“.
Ако хидроизолационната мембрана не е устойчива на корени, трябва да се постави допълнителна противокоренова бариера директно върху хидроизолационната мембрана. Снадките на противокореновата бариера трябва да са топлинно заварени (заварени с топъл въздух).
При полагането на допълнителна противокоренова мембрана се прилагат същите принципи, както при монтажа на хидроизолационната мембрана. При обърнати покриви, които нямат противокоренова хидроизолационна мембрана, противокореновата бариера се полага под топлоизолацията, непосредствено над хидроизолационната мембрана.
Като допълнителна противокоренова мембрана може да бъде използвано LDPE (полиетилен с ниска плътност) фолио с дебелина 0,8 mm (или 1,0 mm), тествано в съответствие с теста за устойчивост на корени на FLL.
Следва!
2.3. Слой за разделяне и приплъзване
2.4. Защитен слой
2.5. Дренажен слой
2.6. Филтърен слой
2.7. Дренажни композити (системи)
2.8. Оразмеряване на дренажната система
2.9. „Резервоар за вода“ от хидрофилна минерална вата
2.10. Коренообитаем пласт
2.11. Вегетативно покритие (растителност)
2.12. Техники за укрепване на големи растения