Зелените покриви са без алтернатива в световен мащаб
Инж. Opлин Илиeв e зaвъpшил мaгиcтъpcĸa cтeпeн пo cтpoитeлнo инжeнepcтвo в Унивepcитeтa пo apxитeĸтypa, cтpoитeлcтвo и гeoдeзия в Coфия пpeз 1995 г. Бил e глaвeн инжeнep нa Πpocимa OOД, мeниджъp-пpoeĸти в Линднep Бългapия AД и диpeĸтop нa ECXA Бългapия OOД. Cъocнoвaтeл нa Бългapcĸaтa acoциaция зa изoлaции в cтpoитeлcтвoтo (БAИC) и нeин нacтoящ члeн. Учacтвaл e ĸaтo пpoeĸтaнт, изпълнитeл или инвecтитopcĸи ĸoнтpoл нa зeлeни пoĸpиви и пapĸинг-пoĸpиви c плoщ нaд 40 000 ĸв. м в Бългapия, Aвcтpия, Итaлия и Бeлгия. Aвтop нa „Pъĸoвoдcтвo зa пpoeĸтиpaнe и изпълнeниe нa зeлeни пoĸpиви и пapĸинг-пoĸpиви“, издaниe нa БAИC.
Работи ли се по въпроса с изготвянето на норми относно изграждането на зелени покриви? Има ли европейски норми?
Няма европейски норми за зелените покриви, единствените норми, ползващи се в цял свят са в ръководството на немския институт Forschungsgesellschaft Landschaftsentwicklung Landschaftsbau e.V. или както е популярен за по-кратко FLL, на чиято основа са и публикуваните от БАИС „Ръководство за проектиране и изпълнение на зелени покриви и паркинг-покриви“.
Няма и български норми, някои общини имат наредби за зелените системи, като аз познавам само наредбата в град София, касаеща зелените покриви, това е „Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община“.
През 2021г. Столична община направи работна група за промяната й, в която не бяха включени нито представители на БАИС, нито на Лесотехническия институт. В началото на месец май 2023г. променената наредба бе показана за мнения и коментари, бяха изпратени над 25 предложения за корекции, наредбата бе атакувана и съдебно, като финалната версия изглежда като написана „на коляно“. Големият проблем е, че наредбата по никакъв начин не насърчава, камо ли да задължава озеленяването на плоските покриви, а напротив – по всякакъв начин пречи:
- все още зелените покриви (наречени покривни градини) са разрешени само в централните устройствени зони и то „при невъзможност да бъдат разположени върху терена“
- озеленените площи се включват в озеленената площ на имота при условие, че терасата или покривът имат осигурен достъп от всички обитатели или посетители на сградата и/или са общи части на сградата
- изисква се много голяма минимална дебелина на коренообитаемия слой.
Въпросите, които поставям от години са:
- Защо зелените покриви не са разрешени извън централните устройствени зони?
- Какво общо има достъпът на обитатели или посетители до покривната градина с борбата с „градския топлинен остров“ с всичките негови последици (увеличение на енергийното потребление за охлаждане, повишени емисии на парникови газове, замърсяване на въздуха, топлинни удари, респираторни заболявания, намаляване на биоразнообразието, намалена работоспособност и т.н.) и с риска от запушване на уличната канализационна система вследствие на кратките проливни дъждове?
- Защо за екстензивен зелен покрив с растителност от седуми (сукуленти) са задължителни цели 30 см коренообитаем слой? За информация – почти три години в двора на Столична община в прекрасно състояние стоя неполивана мостра на предложената озеленена спирка с обща дебелина 12 см без да включваме задължителния дренажен композит.
- Дали седумите дават 20% по-малко кислород от тревата за да има предвиден редукционен коефициент от 80%?
- Защо при дървесна растителност не се дава бонусен коефициент?
- Защо няма предвидено минимално количество задържана вода, например 50 литра/кв.м.?
- Защо не се задължи озеленяване и на плоския покрив на сградата, попадаща в застроената площ (т.н. високо тяло)?
Надявам се вече не толкова новото ръководство на Столична община да вземе правилните решения, след което и останалите общини в България да променят своите наредби, където ги има, а накрая, защо да не помечтаем, и на държавно ниво зелените покриви, както и всички други видове озеленяване, да станат приоритет.
От няколко месеца има нова работна група за нова промяна на Наредбата, в която, за съжаление, има дори безумни псевдо екологични призиви за ограничаване на подземните паркинги извън застроената площ съгласно визата за проектиране! Това ще се случи, ако бъде приета промяна в член 25, алинея 2, и „в процента озеленена площ да се включват само площи на естествен терен“.
Има и искане да се определи корекционен коефициент за озеленените площи върху подземни гаражи, с мотива, че „озеленяването върху подземни гаражи не носи същите екологични характеристики както озеленените площи върху естествен терен, поради което следва да не се приемат равнозначно“ и че „съществуващата практика на озеленяване върху подземни гаражи е предпоставка за възникване на сериозни екологични проблеми в бъдеще“.
Подобни тези са напълно погрешни и подобни промени не трябва да бъдат приемани!
Чисто икономически, това ще усложни и оскъпи строителството поради необходимостта от повече подземни нива за постигане на определен брой паркоместа, като дори обемът изкопни работи ще бъде по-голям поради наличието на допълнителни рампи за всяко по-долно ниво, но за мен по-важен за нас е екологичния аспект, както и европейския опит.
Заедно с колегите ми от БАИС, ние разполагаме с огромен положителен опит и знания как да се озелени един покрив (било то на кота терен или на по-високо ниво), по начин, по който никой не би могъл да разбере, че се касае за озеленяване на покрив, а не на терен (недокосната почва). Можем да покажем дворове на цели жилищни комплекси, вкл. градини и пешеходни алеи върху покриви на подземни паркинг.
Чисто екологично, тезата, че трябва да се запази на място естествената почва или че е добре дъждовните води да достигнат подпочвените води, е напълно несъстоятелна.
За много изследователи, изучаващи изменението на климата, много по-важен елемент от намаляване на въглеродния диоксид е т.н. “малък воден цикъл”, при който дъждовните води се задържат изцяло още на покрива (в покривното озеленяване) и по най-бързия начин се връщат в атмосферата. Повече по темата – в сайта на ООН (https://sdgs.un.org/partnerships/water-climate-healing-new-water-paradigm)
Малкият воден цикъл играе ключова роля за климата, тъй като регулира локалната циркулация на вода чрез изпарение и валежи над същата територия или в близост. Той е свързан с процесите на изпарение, кондензация и валежи в ограничен мащаб, в контекста на местната климатична динамика.
До 2/3 от валежите на сушата произлизат именно от него, което го прави жизненоважен за поддържане на влажността, растителността и микроклимата.
Нарушенията в малкия воден цикъл водят до засушавания и увеличават риска от екстремни климатични явления. Възстановяването на влажните зони и устойчивото управление на земите са сред най-ефективните мерки за смекчаване на климатичните промени.
Въпреки че малкият воден цикъл не е толкова глобален, колкото големия воден цикъл, той има важно значение за локалния климат, особено в следните аспекти:
- местата с интензивно изпарение, като например озеленените покриви, създават микроклимати, които могат да увеличат количеството на валежите, което от своя страна влияе на местните екосистеми
- водата, която се изпарява и кондензира, може да регулира температурите в дадена област, като се намалят температурните колебания
- малкият воден цикъл играе важна роля за устойчивостта на екосистеми, зависещи от наличието на вода в региона, а намалението на вода може да има сериозни последици за биоразнообразието.
Няма съмнение, че малкият воден цикъл има голямо значение за локалния климат, а взаимодействията му с глобалните климатични промени стават все по-важни.
Темата за чистия въздух (производството на кислород) и подобряване на биоразнообразието (фауната – от червеи до птици) в градовете, наравно с борбата с градския топлинен остров, запрашеността и риска от запушване на канализационната система при проливни дъждове, е достатъчно комплексна за да бъде решена с една елементарна административна мярка – забраняване на подземни паркинги извън разрешената по виза застроената площ.
София трябва са се бори с покачващите се средногодишни температури и запрашеността с увеличаване на растителността на всички възможни места, вкл. покриви на сгради (жилищни, административни, училища, детски градини, трафопостове и дори спирки за градски транспорт), т.к. последиците от градския топлинен остров са увеличение на енергийното потребление за охлаждане, повишени емисии на парникови газове, замърсяване на въздуха, топлинни удари, респираторни заболявания, намаляване на биоразнообразието, намалена работоспособност и други. Същевременно кратките проливни дъждове носят риск от запушване на уличната канализационна система, като дъждовната вода често се смесва с мръсна вода и отива в пречиствателни станции, където се изразходват средства за пречистването им, и това се случва дори в незастроени зони с трудно-пропусклива почва.
В споменатите вече минимални дебелини на коренообитаемия слой да бъде разрешено включването на заместител на субстрат отводозадържаща минерална вата с дебелина до 5 см – изключително важно условие за задържане и използване на дъждовните води без енергия за тяхното доставяне и възможно най-добрият филтър, предпазващ от запушване на порите на филтърния геотекстил, част от дренажния композит (необходим за гарантирано отвеждане на излишъка от вода), както и от запушване на канализационната система и оттам – намалява риска от наводнения при силни дъждове.
При разработването на покривно озеленяване от съответния тип – да бъде добавено задължението за:
- изготвяне и прилагане на правилни и ясни детайли и системи
- разрези с дебелини на пластовете
- спецификация на материалите и субстрата
- изчисление за количеството задържана дъждовна вода.
Допълнително, следва да се коментира комбиниране на фотоволтаични панели върху озеленените покриви на високите тела, както е например в Белгия, където на всеки плосък покрив над 100 кв.м. е задължително изпълнението на озеленяване и фотоволтаични панели едновременно.
Ваш проект за озеленена спирка спечели архитектурна награда, какво стана с този проект?
По предложение на предишното ръководство на Столична община заедно с архитектите от А и А Архитекти ООД и конструкторите от Бета Консулт ООД направихме проект за типова спирка на градския транспорт, която спечели наградата Архинова 2022 в категория „Елементи за градска среда – Продуктов дизайн“.
Проектираният зелен покрив на спирката е лек, с тегло от само 100 кг./кв.м., включително 50 литра задържана дъждовна вода, като по този начин не е задължително да се предвижда автоматично напояване. Разбира се, при толкова горещи и сухи периоди, като миналото лято, би било добре да се полива 3-4 пъти годишно, предимно през лятото.
Това би бил един малък жест на Столична община на борба с двата основни проблеми на всеки голям град – „градския топлинен остров“ с всичките негови последици (увеличение на енергийното потребление за охлаждане, повишени емисии на парникови газове, замърсяване на въздуха, топлинни удари, респираторни заболявания, намаляване на биоразнообразието, намалена работоспособност и т.н.) и кратките проливни дъждове, носещи риск от запушване на уличната канализационна система и чиято вода не отива за напояване на растителност, а често се смесва с мръсна вода и отива в пречиствателни станции, където се изразходват средства за пречистването им.
Надявам се сегашното ръководство на Столична община да подкрепи идеята и да реализира няколко озеленени спирки, да направи необходимото наблюдение, а положителният ефект да накара общинските и дори държавни органи да въведат задължително озеленяване на всички нови плоски покриви, а също и да озеленят покриви на съществуващите общински и държавни сгради.
За информация – озеленени спирки има по целия свят – от САЩ, през Нидерландия, Германия, Швеция и Полша, до Австралия.
Последният Ви проект на екстензивен зелен покрив има близо 50 000 гледания (на българската и английската версии) в YouTube (https://youtu.be/hbQZYkdyTsk)
Как дойде решението да се направи зелен покрив на съществуваща тераса?
В Европа има няколко важни документа относно зелените покриви и този проект е в съответствие с всеки от тях:
- единствените съществуващи норми в света за зелени покриви – Ръководството на немския институт Forschungsgesellschaft Landschaftsentwicklung Landschaftsbau e.V. или както е популярен за по-кратко FLL, на чиято основа са и публикуваното от БАИС „Ръководство за проектиране и изпълнение на зелени покриви и паркинг-покриви“
- Европейският зелен пакт (по-популярен в България като „зелена сделка), където два от приоритетите са опазването на биологичното разнообразие и екосистемите и намаляването на замърсяването на въздуха, водата и почвата. Тук ще си позволя да припомня две от важните цели на пакта – поне 55% по-малко парникови газове до 2030г. в сравнение с нивата от 1990 г. и 3 милиарда засадени дървета в Европейския съюз до 2030г.
- планът за градска природа като част от стратегията на ЕС за биоразнообразието за 2030 г., включително „мерки за създаване на биоразнообразие, зелени покриви и стени“
- инициативата „Нов европейски Баухаус“ за насърчаване на местни проекти за красива, устойчива и приобщаваща архитектура
- правилата на град Брюксел за зелен покрив на всеки плосък покрив над 100 кв.м.
Вярвам, че тази градина е красива, знам, че е устойчива, и видях, че е приобщаваща.
Тази покривна градина абсорбира до 50 литра/кв.м. дъждовна вода, така че няма нужда от автоматично напояване, а и по този начин се предотвратява рискът от претоварване и запушване на дренажната система на сградата, както и на градската канализационна система по време на много силни дъждове. Това е свързано с наличието на няколко (2-3 месечни) силни и краткотрайни дъжда в най-сухите летни месеци юли и август в Брюксел, в които се наблюдава точно такова количество дъжд (около и малко над 50 литра/кв.м.).
И накрая, тази покривна градина е приобщаваща, тъй като само 15 минути след завършване на работите и заминаването на работниците тук дойдоха първите птици, търсейки червеи, насекоми и друга ценна храна.
Според Германската федерална асоциация за зелено строителство (Bundesverband GebäudeGrün e. V.) 1 кв.м. екстензивен зелен покрив:
- улавя/абсорбира 0,8 кг. въглероден диоксид годишно
- задържа 10 грама фин прах годишно
- подобрява шумоизолацията до 20 dB
- изпарява до 2 литра вода на ден
- намалява температурата под покрива с до 1,5oC
- насърчава биоразнообразието – насекомите имат къде да отидат и могат да намерят храна тук; след насекомите идват пчелите, птиците и т.н.
- намалява водния отток (в нашия случай до 50 литра/кв.м.)
- а и да не забравим най-важното – растенията произвеждат кислород!
Какви бяха основните характеристики/предизвикателства в този проект?
Има няколко важни неща в този проект:
- Променливата дебелина на слоевете
Както при всеки покрив, имаме наклони към водоприемниците, като искахме крайната повърхност да бъде хоризонтална, в равнината на съществуващите каменни плочи, за да предотвратим риска от спъване и падане при евакуация от сградата. По този начин имахме променлива дебелина между 17 и 25 см, която трябваше да се запълни.
- Допустимото натоварване
Действително премахнахме товар от 140 кг./кв.м. от каменните плочи, което е равно на допустимото натоварване при билото на покрива, но при водоприемниците (на 25 cm под нивото на терасата) получихме разрешение за натоварване от 210 кг./кв.м.
Това ограничение, съчетано с наличието на достатъчно голяма дълбочина за запълване (между 17 и 25 см), ни доведе до решението да използваме керамзит (отново с различна дебелина) за запълване на част от празното пространство.
- Минимално количество задържана вода – 50 литра/кв.м.
Безопасният и устойчив начин за задържане на вода е използването на хидрофилна (водоабсорбираща) минерална вата.
Тъй като има достатъчно количество субстрат, който задържа вода, използвах тънка минерална вата с дебелина само 2,5 см, която задържа 15 литра/кв.м., а това е и най-добрият филтърен слой, който ще попречи на малките частици на субстрата да запушат геотекстила на дренажния полистиренов HIPS композит.
- Детайли около покривните сифони и по периметъра
Тук най-важното бе да се предотврати евентуално излизане на частици субстрат или керамзит извън озеленената зона и навлизането им в покривните водоприемници.
За целта използвахме:
- при покривни водостоци – ревизионни шахти с плътен капак, слой чакъл с ширина 40 см и метален перфориран профил, защитен с геотекстил
- по периметъра – метален перфориран профил защитен с геотекстил.
Видео за проекта – тук.
За информация – ползите от зелените покриви:
Екологични ползи
- Подобряване на качеството на въздуха: Зелените покриви помагат за намаляване на въглеродния отпечатък, като абсорбират CO2.
- Подобряват въздуха: Растенията на покрива филтрират въздуха, намалявайки прах и други замърсители.
- Поддържат биоразнообразие: Осигуряват пространство за различни видове растения, насекоми и птици, което е важно за екосистемата в урбанизирани райони.
Енергийна ефективност
- Топлоизолация: Зелените покриви действат като естествен изолатор, като намаляват нуждата от климатизация през лятото и отопление през зимата, което от своя стана води до значителни спестявания от енергийни разходи.
- В градски условия зелените покриви охлаждат околната среда, като намаляват ефекта от “градския топлинен остров”.
Дългосрочни предимства
- Удължаване живота на покрива: Растителният слой защитава материалите от UV лъчи и температурни колебания, удължавайки живота им.
- Шумоизолация: Зелените покриви намаляват шума, създавайки по-спокойна среда.
Икономически ползи
- Повишаване стойността на имота: Сградите със зелени покриви са по-привлекателни за купувачи и инвеститори.
- Възвръщаемост на инвестицията: Спестяванията от енергия и удълженият живот на покрива компенсират първоначалните разходи.
Управление на дъждовни води:
- Абсорбират дъждовната вода: Зелените покриви могат да намалят натоварването на дренажните системи, като абсорбират част от дъждовната вода. Това намалява риска от наводнения в урбанизирани райони.
- Филтрират вредните вещества от дъждовната вода.
Естетика и качество на живот:
- Промяна на градския ландшафт: Чисто визуално зелените покриви могат да превърнат скучни зони в красиви и зелени пространства.
- Красота и зелени пространства: Зеленият покрив може да създаде приятно и релаксиращо пространство в градския пейзаж, което е полезно за здравето и психичното благополучие.