Предпоставки за проектиране

1. Предпоставки за проектиране на покриви с пешеходни зони и зони за паркиране (паркинг-покриви) с паважна настилка

1.1. Стандарти
1.1.1. CE маркировка БДС EN 13252

Стандартът БДС EN 13252 „Геотекстил и подобни на геотекстил продукти. Характеристики, изисквани при използването им в дренажни системи” определя важните характеристики на геотекстил и подобни на геотекстил продукти, когато са използвани в дренажни системи, както и методите за изпитване и определяне на тези характеристики. Предвидената употреба на геотекстила и подобните на геотекстил продукти е да изпълняват една или повече от следните функции: филтриране, разделяне и дрениране. Функцията разделяне винаги се осъществява заедно с фукнцията филтриране или дрениране. Този европейски стандарт осигурява процедури за оценяване и проверка на постоянството на експлоатационните показатели на продукта и на производствения контрол, а също така определя изискванията, които трябва да се спазват от производители и разпространители по отношение на представянето на свойствата на продукта.
Проектният живот на продукта трябва да се определи, тъй като неговата функция може да бъде краткосрочна при конструктивна целесъобразност или постоянна – за целия експлоатационен живот на съоръжението. Дренажните системи се определят като системи, които събират и отвеждат дъждовни, подземни или други води.
Според този европейски стандарт геотекстилите и подобни на геотекстил продукти, използвани в дренажните системи, трябва задължително да имат CE маркировка.
Съгласно БДС EN ISO 10318-1 „Геосинтетици. Част 1: Термини и определения“ стандартът БДС EN 13252 покрива не само геотекстилите като филтърни мембрани или филтърни тъкани, но и геокомпозитите (дренажни канали и дренажни панели) и т. нар. геоспейсъри (релефни/нагънати фолиа и релефни панели (на бутони/пъпки или тип „кора за яйца“)).
Всеки производител е отговорен за изготвянето на декларация за експлоатационни показатели (декларация за съответствие), доказваща, че дренажните продукти, пуснати на пазара, отговарят на изискванията, посочени в БДС EN 13252. Част от тази декларация е процедурата за производствен контрол, която се състои от постоянна вътрешна система за контрол на производството, проверявана ежегодно от сертифицираща (нотифицираща) институция.
Декларацията за експлоатационни показатели (декларацията за съответствие) гарантира, че композитните дренажни мембрани отговарят на стандарта БДС EN 13252, както и, че измерените стойности съответстват на декларираните такива.

1.1.2. Стандарти БДС EN 1990 „Основи на проектирането на строителни конструкции” и БДС EN 1991 „Въздействия върху строителните конструкции”
Съгласно БДС EN 1990 „Основи на проектирането на строителни конструкции” и БДС EN 1991 „Въздействия върху строителните конструкции” натоварванията на покрива се определят от:
• постоянното натоварване, на което е подложен от теглото на конструкцията
• постоянното натоварване, на което е подложен от елементите на покривната система
• променливото натоварване, дължащо се на превозни средства, както и при ремонт и
поддържане.
За балкони и покривни тераси, на които, въз основа на ситуацията и достъпността, се предполага, че хората ще прекарват време извън това за ремонтни работи и поддържане, допълнителното натоварване може да се изчисли на база БДС EN 1991-1-1 „Въздействия върху строителните конструкции. Част 1-1: Основни въздействия. Плътности, собствени тегла и полезни натоварвания в сгради.” БДС EN 1991-1-1 не уточнява товари, произтичащи от превозните средства върху сгради или части от сгради, които са разположени под обществена улична мрежа или са част от нея.

1.1.3. Стандарт БДС EN 1991-2 „Въздействия върху строителните конструкции. Част 2: Подвижни натоварвания от трафик върху мостове”
Няма специфични стандарти за покриви, които трябва да бъдат достъпни за превозни средства.
БДС EN 1991-2 включва натоварвания на осите и колелата на превозните стредства, които проектантът може да използва в изчисленията си. Трафикът на един паркинг-покрив обикновено не се различава много от трафика върху уличната мрежа. Но броят на превозните средства и скоростите на един паркинг-покрив са значително по-ниски от стойностите в гореспоменатия стандарт. Директното прилагане на стандарта без вземане под внимание на спецификите на паркинг-покривите би довело до преоразмеряване на конструкцията със значителни финансови последствия. От друга страна, необходима е пълна яснота относно използването и максимално допустимото натоварване на покрива. Трябва да бъдат взети всички възможни мерки, гарантиращи предвидените максимално допустими натоварвания, включително пътни знаци, бариери или физически препятствия.


1.2. Натоварване
Няма публикувани стандарти, които да уреждат изграждането на паважни настилки върху покривната конструкция. Съгласно изследвания на Техническия университет в Мюнхен, Германия, могат да бъдат разграничени следните класове на променливо натоварване въз основа на предназначението на покрива:

Класове на натоварване – Таблица 1


1.3. Покривни конструкции

Конструкцията трябва да бъде в състояние да носи и поема статичните и динамичните натоварвания на покрива както по време на изграждането му, така и по време на експлоатацията.

Разграничават се следните типове покриви:

Студен покрив
Това е покривна конструкция с въздушно пространство между конструктивния покрив и тавана на отопляемото помещение.

Когато се използва топлоизолация, тя трябва да бъде поставена върху тавана на отопляемото помещение.


Топъл покрив
Това е покривна конструкция без вентилируемо въздушно пространство под покрива.


Когато се използва топлоизолация, тя трябва да бъде поставена върху покривната конструкция.
Под топлоизолацията се полага пароизолационен слой.
Като цяло, всички видове системи на покриви с пешеходни зони и зони за паркиране са подходящи за използване с този тип покрив.


Обърнат покрив
Топлоизолацията е поставена върху хидроизолационната мембрана.


При такъв покрив трябва да се вземат мерки за дифузия на влагата, като се положи паропропусклива дренажна мембрана над топлоизолацията, за да се предпази топлоизолацията от натрупване на влага с течение на времето.
Всички видове системи на покриви с пешеходни зони и зони за паркиране са подходящи за използване с този вид покрив.


Покрив без топлоизолация


Характерно за този вид покрив е, че пространството под покрива е неотопляемо.
Като цяло, всички видове системи на покриви с пешеходни зони и зони за паркиране са подходящи за използване с този тип покрив.


1.4. Топлоизолация
Топлоизолацията трябва да бъде с СЕ маркировка съгласно БДС EN 13162-13171 „Топлоизолационни продукти за сгради. Продукти, произведени в заводски условия. Изисквания”.
Има два метода за монтаж на топлоизолация на покрива:
• топъл покрив, при който топлоизолацията е под хидроизолационната мембранa
• обърнат покрив, при който топлоизолацията е над хидроизолационната мембрана.
Хидроизолационната мембрана и избраната топлоизолация трябва да могат да издържат краткотрайни и дълготрайни натоварвания. Ако се очаква деформация на топлоизолацията, това трябва да се вземе предвид при проектиране на хидроизолацията (при водоприемници, бордове, покривни прозорци и куполи, тръби и др.).
При натоварване Клас 1 на покрива топлоизолацията трябва да отговаря най-малко на клас на натоварване „dh“.
При натоварване Клас 2 – най-малко на клас на натоварване „ds“.
При натоварване Клас 3 – най-малко на клас на натоварване „dx“.
Пригодността на топлоизолацията трябва да бъде доказана от производителя.

Клас на нaтоварване и якост на натиск на топлоизолация при 10 % деформация в съответствие с БДС EN 826:2013 „Топлоизолационни продукти за строителството.
Определяне на поведението при натоварване на натиск“ – Таблица 2

Типове топлоизолация и възможни приложения – Таблица 3


Препоръки
Ако топлоизолиран покрив включва зона с настилка (паваж), се препоръчва изпълнение на обърнат покрив с топлоизолация от екструдиран полистирен (XPS) или топъл покрив с топлоизолация от пеностъкло.
При обърнат покрив хидроизолацията трябва да бъде цялостно (100%) залепена за основата, за да може всеки евентуален теч да бъде лесно локализиран. Плоскостите от екструдиран полистирен (XPS) осигуряват допълнителна защита на хидроизолационната мембрана по време на изпълнението на основните и подосновните пластове и настилката.
Важно е върху топлоизолацията от XPS да се постави паропропусклив дренажен слой. Това позволява топлоизолационните плоскости да изсъхват, като по този начин поглъщането на вода ще бъде сведено до минимум. Не е необходимо да се полага отделен слой за пароизолация, тъй като самата хидроизолация действа като такъв. Дренажният слой не трябва да наранява горната част на топлоизолационните плоскости.
Цялостно залепване на хидроизолационната мембрана е възможно и при топъл покрив, ако се използва топлоизолация от пеностъкло, което от своя страна е залепено за основата и всички фуги са запълнени с топъл битум. Хидроизолационната система се залепва цялостно за панелите пеностъкло.


1.5. Хидроизолационни системи

Непрекъснати хидроизолационни системи
Покривните конструкции са защитени от проникване на водата чрез хидроизолационна система (битумна, синтетична или течна), като покривите трябва да имат подходящи наклони. За запазване на целостта на хидроизолационната система и за осигуряване на правилното изпълнение на настилките е препоръчително наклонът да е възможно най-малкият допустим.
При покриви с автомобилен трафик хоризонталните сили от превозните средства могат да компресират допълнително и дори да отлепят или разкъсат хидроизолационната мембрана. Това трябва да бъде избегнато чрез вграждане на разделящи слоеве и/или слоеве, допускащи приплъзване.
Ако на покрива има и участъци с растителност, хидроизолационната мембрана под растителността (а по възможност и на целия покрив) трябва да бъде кореноустойчива или да бъде защитена срещу проникване на корени чрез друга противокоренова бариера. Кореноустойчивостта може да бъде доказана чрез преминал FLL тест за кореноустойчивост или ВВА (British Board of Agreement) сертификация за приложение в зелен покрив.
Мембраните може да бъдат положени в един или в два слоя и закрепени към основата по следните начини:
• свободно положени с баласт (не се препоръчва за покриви с пешеходни зони и зони за паркиране)
• механично закрепени (не се препоръчва за покриви с пешеходни зони и зони за паркиране)
• цялостно залепени.

Видове цялостно залепени хидроизолационни системи:

Битумни APP или SBS модифицирани хидроизолационни мембрани
• поне два слоя
• първи слой – на полиестерна основа, напълно залепен към основата
• втори слой – кореноустойчива APP/SBS хидроизолационна мембрана, напълно залепена.

Синтетични хидроизолационни мембрани
• поне два слоя
• първи слой – полиестерен геотекстил, залепен към основата по метода „pour and roll“
• втори (основен) слой – хидроизолационна мембрана от EPDM, ECB, POCB или TPO, напълно
залепен към първия слой.

Течна хидроизолация за покриви
• хидроизолация, полагана в течно състояние, се разглежда като еднопластова система
• трябва да прилепва към цялата повърхност и да се нанасе най-малко в два слоя
• трябва да се постави подходящ геотекстил между слоевете като армировка
• производителят трябва да има европейско техническо одобрение в съответствие с ETAG 005
„Течни полагащи се хидроизолационни покривни комплекти“.

Асфалтов мастик
• бетоновата основа трябва да бъде грундирана с битумен грунд
• като първи слой (подложка) – противокоренова APP или SBS мембрана, цялостно залепена
• асфалтовият мастик с минимална дебелина 25 mm се полага върху подложката.

Водоустойчив бетон
• изискванията за водоустойчивия бетон са посочени в БДС EN 206:2013 „Бетон. Спецификация, свойства, производство и съответствие“ и BS 8500 „Бетон. Допълнителен британски стандарт към BS EN 206“
• пукнатините трябва да бъдат ограничени до ≤ 0,2 mm.


Препоръка
Препоръчва се хидроизолационната мембрана да бъде цялостно (напълно) залепена за основата. В много случаи се получават течове поради неправилни детайли, лош избор на материали или грешки/повреди, възникнали по време на монтажа. При наранена свободно положена или частично залепена хидроизолация мястото на теча се намира трудно, тъй като водата може да се движи свободно между основата и хидроизолацията.
Цялостно залепената хидроизолация дава много по-голяма сигурност. Това означава, че при топлоизолиран покрив изборът е ограничен до:
• топъл покрив с пароизолация, топлоизолация от пеностъкло и цялостно залепена хидроизолация (директно към топлоизолацията)
• топъл покрив с пароизолация, топлоизолация, циментова замазка (за предпочитане армирана) и цялостно залепена към замазката хидроизолация
• обърнат покрив с топлоизолация от екструдиран полистирен (XPS) – най-бърз, лек и евтин вариант.
Ако все пак се реши да се изпълни топъл покрив, при който хидроизолационната мембрана не е цялостно залепена за основата, се препоръчва покривната хидроизолация да се раздели на отделни секции, съединени с пароизолационния слой. По този начин, в случай на повреда на хидроизолационната мембрана, пробивът може да се намери по-лесно.


1.6. Детайли

Принципите за изпълнение на хидроизолацията при паркинг-покриви и покривите с пешеходни зони са същите, както при обикновените плоски покриви.
Задължително е хидроизолационната мембрана да се повдигне над нивото на настилката с минимум 150 mm при бордове, парапети, преминаване на тръби и други подобни.

Фасада

За предпазване на вертикалната хидроизолационна мембрана от механични повреди вследствие на трафика по дължината на фасадата трябва:

– да се постави гумена ивица с дебелина минимум 10 mm между настилката и мембраната:

– или да бъде изпълнен насип с ширина минимум 20 см от чакъл с фракция 16-32 mm:

В този детайл под насипа, защитаващ вертикалната хидроизолация, се препоръчва да се положи твърда (най-често полипропиленова) дренираща стабилизираща решетка/мрежа с хексагонални клетки – тип пчелна пита, със залепен за нея геотекстил за предпазване от преместване на бетоновия бордюр към фасадата по време на изграждане на пластовете насип и паваж.
Този детайл е по-добър от първия поради капацитета му да дренира бързо водите, стичащи се по фасадата.

Отвор за врата

При прагове на врати, където е монтиран линеен отводнител, хидроизолационната мембрана трябва да бъде повдигната над нивото на повърхността с поне 50 mm.
Оформянето на покрива (разстояние до било, брой водоприемници и линейни отводнители, наклони и др.) трябва да осигури евентуален максимален воден слой върху настилката, не превишаващ тези 50 mm.


Следва:

1.7. Наклони на покрива

1.8. Отводняване на покрива


2. Проектиране на покриви с паважна настилка

2.1. Структура

2.2. Разделителен слой

2.3. Слой, позволяващ приплъзване

2.4. Защитен слой

2.5. Дренажен слой

2.6. Филтърен слой

2.7. Дренажни композити

2.8. Подосновен пласт

2.9. Изравнителен пласт

2.10. Легло на паважа

2.11. Паваж

2.12. Стандарти


3. Паважни настилки, съчетани с интензивни зелени покриви


4. Системи на покриви с пешеходни зони и зони за паркиране (паркинг-покриви)

4.1. Покрив с пешеходна зона (клас на натоварване 1)

4.1.1. Топъл покрив и покрив без топлоизолация

4.1.2. Обърнат покрив

4.2. Паркинг-покрив с трафик на леки коли (клас на натоварване 2)

4.2.1. Топъл покрив и покрив без топлоизолация

4.2.2. Обърнат покрив

4.3. Паркинг-покрив с трафик на тежки превозни средства (клас на натоварване 3)

4.3.1. Топъл покрив и покрив без топлоизолация

4.3.2. Обърнат покрив


Назад към Паркинг-покриви