1. Предпоставки за проектиране на покриви с пешеходни зони и зони за паркиране (паркинг-покриви) с паважна настилка
1.1. Стандарти
1.1.1. CE маркировка БДС EN 13252
Стандартът БДС EN 13252 „Геотекстил и подобни на геотекстил продукти. Характеристики, изисквани при използването им в дренажни системи” определя важните характеристики на геотекстил и подобни на геотекстил продукти, когато са използвани в дренажни системи, както и методите за изпитване и определяне на тези характеристики. Предвидената употреба на геотекстила и подобните на геотекстил продукти е да изпълняват една или повече от следните функции: филтриране, разделяне и дрениране. Функцията разделяне винаги се осъществява заедно с фукнцията филтриране или дрениране. Този европейски стандарт осигурява процедури за оценяване и проверка на постоянството на експлоатационните показатели на продукта и на производствения контрол, а също така определя изискванията, които трябва да се спазват от производители и разпространители по отношение на представянето на свойствата на продукта.
Проектният живот на продукта трябва да се определи, тъй като неговата функция може да бъде краткосрочна при конструктивна целесъобразност или постоянна – за целия експлоатационен живот на съоръжението. Дренажните системи се определят като системи, които събират и отвеждат дъждовни, подземни или други води.
Според този европейски стандарт геотекстилите и подобни на геотекстил продукти, използвани в дренажните системи, трябва задължително да имат CE маркировка.
Съгласно БДС EN ISO 10318-1 „Геосинтетици. Част 1: Термини и определения“ стандартът БДС EN 13252 покрива не само геотекстилите като филтърни мембрани или филтърни тъкани, но и геокомпозитите (дренажни канали и дренажни панели) и т. нар. геоспейсъри (релефни/нагънати фолиа и релефни панели (на бутони/пъпки или тип „кора за яйца“)).
Всеки производител е отговорен за изготвянето на декларация за експлоатационни показатели (декларация за съответствие), доказваща, че дренажните продукти, пуснати на пазара, отговарят на изискванията, посочени в БДС EN 13252. Част от тази декларация е процедурата за производствен контрол, която се състои от постоянна вътрешна система за контрол на производството, проверявана ежегодно от сертифицираща (нотифицираща) институция.
Декларацията за експлоатационни показатели (декларацията за съответствие) гарантира, че композитните дренажни мембрани отговарят на стандарта БДС EN 13252, както и, че измерените стойности съответстват на декларираните такива.
1.1.2. Стандарти БДС EN 1990 „Основи на проектирането на строителни конструкции” и БДС EN 1991 „Въздействия върху строителните конструкции”
Съгласно БДС EN 1990 „Основи на проектирането на строителни конструкции” и БДС EN 1991 „Въздействия върху строителните конструкции” натоварванията на покрива се определят от:
• постоянното натоварване, на което е подложен от теглото на конструкцията
• постоянното натоварване, на което е подложен от елементите на покривната система
• променливото натоварване, дължащо се на превозни средства, както и при ремонт и
поддържане.
За балкони и покривни тераси, на които, въз основа на ситуацията и достъпността, се предполага, че хората ще прекарват време извън това за ремонтни работи и поддържане, допълнителното натоварване може да се изчисли на база БДС EN 1991-1-1 „Въздействия върху строителните конструкции. Част 1-1: Основни въздействия. Плътности, собствени тегла и полезни натоварвания в сгради.” БДС EN 1991-1-1 не уточнява товари, произтичащи от превозните средства върху сгради или части от сгради, които са разположени под обществена улична мрежа или са част от нея.
1.1.3. Стандарт БДС EN 1991-2 „Въздействия върху строителните конструкции. Част 2: Подвижни натоварвания от трафик върху мостове”
Няма специфични стандарти за покриви, които трябва да бъдат достъпни за превозни средства.
БДС EN 1991-2 включва натоварвания на осите и колелата на превозните стредства, които проектантът може да използва в изчисленията си. Трафикът на един паркинг-покрив обикновено не се различава много от трафика върху уличната мрежа. Но броят на превозните средства и скоростите на един паркинг-покрив са значително по-ниски от стойностите в гореспоменатия стандарт. Директното прилагане на стандарта без вземане под внимание на спецификите на паркинг-покривите би довело до преоразмеряване на конструкцията със значителни финансови последствия. От друга страна, необходима е пълна яснота относно използването и максимално допустимото натоварване на покрива. Трябва да бъдат взети всички възможни мерки, гарантиращи предвидените максимално допустими натоварвания, включително пътни знаци, бариери или физически препятствия.
1.2. Натоварване
Няма публикувани стандарти, които да уреждат изграждането на паважни настилки върху покривната конструкция. Съгласно изследвания на Техническия университет в Мюнхен, Германия, могат да бъдат разграничени следните класове на променливо натоварване въз основа на предназначението на покрива:
Класове на натоварване – Таблица 1
1.3. Покривни конструкции
Конструкцията трябва да бъде в състояние да носи и поема статичните и динамичните натоварвания на покрива както по време на изграждането му, така и по време на експлоатацията.
Разграничават се следните типове покриви:
Студен покрив
Това е покривна конструкция с въздушно пространство между конструктивния покрив и тавана на отопляемото помещение.
Когато се използва топлоизолация, тя трябва да бъде поставена върху тавана на отопляемото помещение.
Топъл покрив
Това е покривна конструкция без вентилируемо въздушно пространство под покрива.
Когато се използва топлоизолация, тя трябва да бъде поставена върху покривната конструкция.
Под топлоизолацията се полага пароизолационен слой.
Като цяло, всички видове системи на покриви с пешеходни зони и зони за паркиране са подходящи за използване с този тип покрив.
Обърнат покрив
Топлоизолацията е поставена върху хидроизолационната мембрана.
При такъв покрив трябва да се вземат мерки за дифузия на влагата, като се положи паропропусклива дренажна мембрана над топлоизолацията, за да се предпази топлоизолацията от натрупване на влага с течение на времето.
Всички видове системи на покриви с пешеходни зони и зони за паркиране са подходящи за използване с този вид покрив.
Покрив без топлоизолация
Характерно за този вид покрив е, че пространството под покрива е неотопляемо.
Като цяло, всички видове системи на покриви с пешеходни зони и зони за паркиране са подходящи за използване с този тип покрив.
1.4. Топлоизолация
Топлоизолацията трябва да бъде с СЕ маркировка съгласно БДС EN 13162-13171 „Топлоизолационни продукти за сгради. Продукти, произведени в заводски условия. Изисквания”.
Има два метода за монтаж на топлоизолация на покрива:
• топъл покрив, при който топлоизолацията е под хидроизолационната мембранa
• обърнат покрив, при който топлоизолацията е над хидроизолационната мембрана.
Хидроизолационната мембрана и избраната топлоизолация трябва да могат да издържат краткотрайни и дълготрайни натоварвания. Ако се очаква деформация на топлоизолацията, това трябва да се вземе предвид при проектиране на хидроизолацията (при водоприемници, бордове, покривни прозорци и куполи, тръби и др.).
При натоварване Клас 1 на покрива топлоизолацията трябва да отговаря най-малко на клас на натоварване „dh“.
При натоварване Клас 2 – най-малко на клас на натоварване „ds“.
При натоварване Клас 3 – най-малко на клас на натоварване „dx“.
Пригодността на топлоизолацията трябва да бъде доказана от производителя.
Клас на нaтоварване и якост на натиск на топлоизолация при 10 % деформация в съответствие с БДС EN 826:2013 „Топлоизолационни продукти за строителството.
Определяне на поведението при натоварване на натиск“ – Таблица 2
Типове топлоизолация и възможни приложения – Таблица 3
Препоръки
Ако топлоизолиран покрив включва зона с настилка (паваж), се препоръчва изпълнение на обърнат покрив с топлоизолация от екструдиран полистирен (XPS) или топъл покрив с топлоизолация от пеностъкло.
При обърнат покрив хидроизолацията трябва да бъде цялостно (100%) залепена за основата, за да може всеки евентуален теч да бъде лесно локализиран. Плоскостите от екструдиран полистирен (XPS) осигуряват допълнителна защита на хидроизолационната мембрана по време на изпълнението на основните и подосновните пластове и настилката.
Важно е върху топлоизолацията от XPS да се постави паропропусклив дренажен слой. Това позволява топлоизолационните плоскости да изсъхват, като по този начин поглъщането на вода ще бъде сведено до минимум. Не е необходимо да се полага отделен слой за пароизолация, тъй като самата хидроизолация действа като такъв. Дренажният слой не трябва да наранява горната част на топлоизолационните плоскости.
Цялостно залепване на хидроизолационната мембрана е възможно и при топъл покрив, ако се използва топлоизолация от пеностъкло, което от своя страна е залепено за основата и всички фуги са запълнени с топъл битум. Хидроизолационната система се залепва цялостно за панелите пеностъкло.
1.5. Хидроизолационни системи
Непрекъснати хидроизолационни системи
Покривните конструкции са защитени от проникване на водата чрез хидроизолационна система (битумна, синтетична или течна), като покривите трябва да имат подходящи наклони. За запазване на целостта на хидроизолационната система и за осигуряване на правилното изпълнение на настилките е препоръчително наклонът да е възможно най-малкият допустим.
При покриви с автомобилен трафик хоризонталните сили от превозните средства могат да компресират допълнително и дори да отлепят или разкъсат хидроизолационната мембрана. Това трябва да бъде избегнато чрез вграждане на разделящи слоеве и/или слоеве, допускащи приплъзване.
Ако на покрива има и участъци с растителност, хидроизолационната мембрана под растителността (а по възможност и на целия покрив) трябва да бъде кореноустойчива или да бъде защитена срещу проникване на корени чрез друга противокоренова бариера. Кореноустойчивостта може да бъде доказана чрез преминал FLL тест за кореноустойчивост или ВВА (British Board of Agreement) сертификация за приложение в зелен покрив.
Мембраните може да бъдат положени в един или в два слоя и закрепени към основата по следните начини:
• свободно положени с баласт (не се препоръчва за покриви с пешеходни зони и зони за паркиране)
• механично закрепени (не се препоръчва за покриви с пешеходни зони и зони за паркиране)
• цялостно залепени.
Видове цялостно залепени хидроизолационни системи:
Битумни APP или SBS модифицирани хидроизолационни мембрани
• поне два слоя
• първи слой – на полиестерна основа, напълно залепен към основата
• втори слой – кореноустойчива APP/SBS хидроизолационна мембрана, напълно залепена.
Синтетични хидроизолационни мембрани
• поне два слоя
• първи слой – полиестерен геотекстил, залепен към основата по метода „pour and roll“
• втори (основен) слой – хидроизолационна мембрана от EPDM, ECB, POCB или TPO, напълно
залепен към първия слой.
Течна хидроизолация за покриви
• хидроизолация, полагана в течно състояние, се разглежда като еднопластова система
• трябва да прилепва към цялата повърхност и да се нанасе най-малко в два слоя
• трябва да се постави подходящ геотекстил между слоевете като армировка
• производителят трябва да има европейско техническо одобрение в съответствие с ETAG 005
„Течни полагащи се хидроизолационни покривни комплекти“.
Асфалтов мастик
• бетоновата основа трябва да бъде грундирана с битумен грунд
• като първи слой (подложка) – противокоренова APP или SBS мембрана, цялостно залепена
• асфалтовият мастик с минимална дебелина 25 mm се полага върху подложката.
Водоустойчив бетон
• изискванията за водоустойчивия бетон са посочени в БДС EN 206:2013 „Бетон. Спецификация, свойства, производство и съответствие“ и BS 8500 „Бетон. Допълнителен британски стандарт към BS EN 206“
• пукнатините трябва да бъдат ограничени до ≤ 0,2 mm.
Препоръка
Препоръчва се хидроизолационната мембрана да бъде цялостно (напълно) залепена за основата. В много случаи се получават течове поради неправилни детайли, лош избор на материали или грешки/повреди, възникнали по време на монтажа. При наранена свободно положена или частично залепена хидроизолация мястото на теча се намира трудно, тъй като водата може да се движи свободно между основата и хидроизолацията.
Цялостно залепената хидроизолация дава много по-голяма сигурност. Това означава, че при топлоизолиран покрив изборът е ограничен до:
• топъл покрив с пароизолация, топлоизолация от пеностъкло и цялостно залепена хидроизолация (директно към топлоизолацията)
• топъл покрив с пароизолация, топлоизолация, циментова замазка (за предпочитане армирана) и цялостно залепена към замазката хидроизолация
• обърнат покрив с топлоизолация от екструдиран полистирен (XPS) – най-бърз, лек и евтин вариант.
Ако все пак се реши да се изпълни топъл покрив, при който хидроизолационната мембрана не е цялостно залепена за основата, се препоръчва покривната хидроизолация да се раздели на отделни секции, съединени с пароизолационния слой. По този начин, в случай на повреда на хидроизолационната мембрана, пробивът може да се намери по-лесно.
1.6. Детайли
Принципите за изпълнение на хидроизолацията при паркинг-покриви и покривите с пешеходни зони са същите, както при обикновените плоски покриви.
Задължително е хидроизолационната мембрана да се повдигне над нивото на настилката с минимум 150 mm при бордове, парапети, преминаване на тръби и други подобни.
Фасада
За предпазване на вертикалната хидроизолационна мембрана от механични повреди вследствие на трафика по дължината на фасадата трябва:
– да се постави гумена ивица с дебелина минимум 10 mm между настилката и мембраната:
– или да бъде изпълнен насип с ширина минимум 20 см от чакъл с фракция 16-32 mm:
В този детайл под насипа, защитаващ вертикалната хидроизолация, се препоръчва да се положи твърда (най-често полипропиленова) дренираща стабилизираща решетка/мрежа с хексагонални клетки – тип пчелна пита, със залепен за нея геотекстил за предпазване от преместване на бетоновия бордюр към фасадата по време на изграждане на пластовете насип и паваж.
Този детайл е по-добър от първия поради капацитета му да дренира бързо водите, стичащи се по фасадата.
Отвор за врата
При прагове на врати, където е монтиран линеен отводнител, хидроизолационната мембрана трябва да бъде повдигната над нивото на повърхността с поне 50 mm.
Оформянето на покрива (разстояние до било, брой водоприемници и линейни отводнители, наклони и др.) трябва да осигури евентуален максимален воден слой върху настилката, не превишаващ тези 50 mm.
1.7. Наклони на покрива
Наклоните при паркинг-покрив трябва да гарантират, че на покрива няма да се получи задържане на вода – нито над хидроизолационната мембрана, нито в основния или подосновните пластове.
Покривът трябва да бъде проектиран така, че дъждовната вода да бъде изведена по най-бързия начин извън сградата.
За да се постигне това, плоските покриви трябва да бъдат конструирани с наклон най-малко 1,3% (1/80). Проектният наклон трябва да бъде по-голям, за да се вземат предвид отклоненията и неточностите при строителството.
Препоръчителен наклон:
• за клас на натоварване 1 (покрив с пешеходна зона): > 2,0 % (1 на 50)
• за клас на натоварване 2 и 3 (паркинг-покриви): > 2,5 % (1 на 40).
Наклоните под хидроизолационната мембрана могат да бъдат постигнати:
• с наклонена конструктивна плоча
• с разлика в дебелината на конструктивната плоча
• със замазка или бетон за наклон
• с топлоизолационни плоскости с наклон (разлика в дебелините).
При наличие на риск от задържане на вода (например заради малък наклон за олекотяване на конструкцията) трябва да бъдат взети допълнителни мерки за спазване на дренажния капацитет и предпазване на конструктивните пластове на паважната настилка от замръзване:
• използване на специални дренажни композити за покриви с недостатъчен наклон
• използване на подосновни пластове без ситни частици (< 1 mm)
• използване на легло без ситни частици (< 1 mm) в случай на изпълнение на настилка директно върху дренажната мембрана (без подосновни пластове).
Правилният избор на допълнителни мерки зависи от спецификите на конкретния проект.
1.8. Отводняване на покрива
При паркинг-покривите всички повърхностни и просмукани в пластовете води трябва да се оттичат безпрепятствено през конструкцията на паважната настилка.
Известни са три нива на оттичане (водоотвеждане):
• първо ниво – на ниво на хидроизолационната мембрана
• второ ниво – на ниво на паважната настилка
• трето ниво – на ниво на топлоизолацията (при обърнат покрив).
Отводняване с точкови водоприемници
Точковите водоприемници трябва да бъдат достъпни за ревизия по всяко време и да бъдат оразмерени в съответствие със стандарта БДС EN 12056-3 „Гравитационни канализационни системи в сгради. Част 3: Отводняване на покриви, проектиране и оразмеряване“. Тази част от стандарта описва метода за хидравлично оразмеряване на безнапорни системи за отводняване на покриви и дава изискванията за изпълнение на напорни системи за отводняване на покриви.
Установява правилата за проектиране и монтаж на системите за отводняване на покриви, доколкото те засягат тяхната проводимост.
Водоприемниците трябва да са с горно (повърхностно) и долно оттичане, за да отвеждат както водата от повърхността, така и водата, която прониква в паважа и пластовете под него.
Класът на натоварване на водоприемника трябва да е равен или по-голям от класа на натоварване на покрива. Точковите натоварвания върху водоприемната решетка трябва да се разпределят върху подосновните пластове или дренажния слой.
Водоприемниците трябва да позволяват събирането на вода от първо ниво на оттичане (хидроизолационната мембрана) и трето ниво на оттичане – топлоизолацията при обърнат покрив. Горната решетка с отвори трябва да е в състояние да събира водата от второто ниво на оттичане – паважната настилка.
Изискванията на водоприемната решетка зависят от класа на натоварване съгласно БДС EN 124-1 „Покрития за водоприемници и ревизионни шахти за транспортни и пешеходни зони. Част 1: Определения, класификация, общи принципи за проектиране, изисквания към експлоатационните показатели и методи за изпитване“. Този европейски стандарт се прилага за покрития на водоприемници и ревизионни шахти със светъл отвор до 1000 mm включително, за монтиране в зони, предназначени за пешеходно и/или транспортно движение. Той се прилага за изисквания за методи за изпитване, оценяване на съответствието и маркиране на покрития за водоприемници и ревизионни шахти в съответствие с БДС EN 124-2 за покрития на водоприемници и ревизионни шахти, изработени от чугун, БДС EN 124-3 – за покрития за водоприемници и ревизионни шахти, изработени от стомана, алуминиеви сплави, БДС EN
124-4 – за покрития за водоприемници и ревизионни шахти, изработени от стоманобетон, БДС EN 124-5 – за покрития за водоприемници и ревизионни шахти, изработени от композитни материали, БДС EN 124-6 – за покрития за водоприемници и ревизионни шахти, изработени от полипропилен (РР) или поливинилхлорид (PVC-U), като тази част е обща за всяка от останалите
части. Тази част 1 не се прилага отделно, а само съвместно с БДС EN 124-2 до БДС EN 124-6.
При клас на натоварване 1 се предвижда горна решетка клас А.
При клас на натоварване 2 – горна решетка клас В.
При клас на натоварване 3 – горна решетка клас D.
Отводняване с линейни водоприемници
Линейните водоприемници могат да се използват като алтернатива на точковите. Решетките им трябва да позволяват събиране на повърхностна вода, без да е необходимо допълнително налягане и без това да води до отслабване на потока. Основата (поддържащият пласт) на решетките не трябва да възпрепятства хоризонталния отток на дренажната мембрана.
Линейният водоприемник трябва да съответства или да надвишава класа на натоварване на покрива съгласно БДС EN 1433:2003+AC:2005+A1:2007 „Отводнителни канали за транспортни и пешеходни зони. Класификация, изисквания за проектиране и изпитване, маркировка и оценяване на съответствието“ и БДС EN 124-1. Стандартът БДС EN 1433:2003+AC:2005+A1:
2007 определя изискванията за линейни отводнителни канали за събиране и отвеждане на повърхностни води, когато се монтират в зони за пешеходно и/или транспортно движение.
Тези канали са определени в съответствие с препоръките на производителя като тип I, които не изискват допълнителна опора, или като тип М, които изискват допълнителна опора за понасяне на вертикалните и хоризонталните натоварвания при експлоатация. Този стандарт определя изискванията за решетките и покритията, вградени в линейните дренажни системи,
както и термините, класовете, изискванията при проектиране и изпитване, маркировката и управлението на качеството при отводнителни канали.
Линейните водоприемници трябва да бъдат отведени към водосточните тръби на покрива, а когато са поставени пред фасади или прагове на врати, могат да се оттичат индиректно през дренажния слой.
Повърхностни води от съседни покриви и фасади
При определяне на оразмерителното дъждовно водно количество от покрива от съществено значение е да се вземат под внимание всички потенциални дъждовни води от съседни покриви и фасади. Ако това не е възможно, трябва да се предвиди отделна канализационна инсталация за тяхното отвеждане. Водата от съседните фасади може да се събира и отвежда чрез използване
на ивици чакъл и/или линейни водоприемници, свързани с подходящи водоприемници на покрива или с дренажния слой.
Отвеждане на дъждовни води извън (ръба на) покрива
Повърхностните води могат да се събират и чрез система от „подземни улуци“ на покрива (по същество вкопани линейни отводнители) или да се изхвърлят извън ръба на покрива. За предотвратяване наводняването на подосновните пластове на паважа по периметъра на покрива трябва да се изпълни филтрираща и дренираща структура, осигуряваща отводняване – перфорирана тръба, обвита в геотекстил, около който да има чист инертен материал.
Вертикалните стени трябва да бъдат защитени с подходящи дренажни системи, предотвратяващи евентуално хидростатично налягане