Предпоставки за проектиране

1. Предпоставки за проектиране

1.1. Стандарти
1.1.1. CE маркировка БДС EN 13252

Стандартът БДС EN 13252 „Геотекстил и подобни на геотекстил продукти. Характеристики, изисквани при използването им в дренажни системи“ определя важните характеристики на геотекстил и подобни на геотекстил продукти, когато са използвани в дренажни системи, както и методите за изпитване и определяне на тези характеристики. Предвидената употреба на геотекстила и подобните на геотекстил продукти е да изпълняват една или повече от следните функции: филтриране, разделяне и дрениране. Функцията разделяне винаги се осъществява заедно с функцията филтриране или дрениране. Този европейски стандарт осигурява процедури за оценяване и проверка на постоянството на експлоатационните показатели на продукта и на производствения контрол, а също така определя изискванията, които трябва да се спазват от производители и разпространители по отношение на представянето на свойствата на продукта. Проектният живот на продукта трябва да се определи, тъй като неговата функция може да бъде краткосрочна при конструктивна целесъобразност или постоянна – за целия експлоатационен живот на съоръжението.
Дренажните системи се определят като системи, които събират и отвеждат дъждовни, подземни или други води.
Според този европейски стандарт геотекстилите и подобни на тях продукти, използвани в дренажните системи, трябва задължително да имат CE маркировка.
Съгласно БДС EN ISO 10318-1 „Геосинтетици. Част 1: Термини и определения“, стандартът БДС EN 13252 покрива не само геотекстилите като филтърни мембрани или филтърни тъкани, но и геокомпозитите (дренажни канали и дренажни панели) и т. нар. геоспейсъри (релефни/ нагънати фолиа и релефни панели (на бутони/пъпки или тип „кора за яйца“)).
Всеки производител е отговорен за изготвянето на декларация за експлоатационни
показатели (декларация за съответствие), доказваща, че дренажните продукти, пуснати на пазара, отговарят на изискванията, посочени в БДС EN 13252. Част от тази декларация е процедурата за производствен контрол, която се състои от постоянна вътрешна система за контрол на производството, проверявана ежегодно от сертифицираща (нотифицираща) институция.
Декларацията за експлоатационни показатели (декларацията за съответствие) гарантира, че композитните дренажни мембрани отговарят на стандарта БДС EN 13252, както и че измерените стойности съответстват на декларираните такива.

1.1.2. FLL – ръководство за проектиране, изпълнение и поддържане на зелени покриви
Няма европейски стандарти за проектиране на зелени покриви.
Единствено немският изследователски институт за ландшафтно озеленяване
Forschungsgesellschaft Landschaftsentwicklung Landschaftsbau e. V. (FLL) е изготвил Ръководство (насоки) за проектиране, изпълнение и поддържане на зелени покриви. То определя основните принципи и изисквания, които се прилагат при проектиране, изпълнение и поддържане на зелени покриви. Ръководството се основава на научни изследвания и практически опит в изграждането на зелени покриви в Германия и Нидерландия през последните 20 години.
В много страни в Европа този документ е бил приет като основно ръководство за изграждане на зелени покриви. Тази част на „Ръководството за зелени покриви и паркинг-покриви“ също се основава директно или индиректно на FLL ръководството за зелените покриви (2008-2018), като е направен опит за адаптиране към климатичните условия на България.


1.2. Натоварване
Конструкцията трябва да може да поеме и издържи статичното и динамичното натоварване, на което е подложена. Натоварването на покрива се определя от:
• постоянното натоварване, на което е подложен от теглото на конструкцията
• постоянното натоварване, на което е подложен от елементите на зеления покрив
• променливото натоварване, дължащо се на работите по поддържане или трафик.

Ориентировъчно постоянно натоварване на интензивен зелен покрив
при максимален воден капацитет – Таблица 1

* Тегло приблизително 1500 kg/m3 при максимално водопоглъщане.
** В случай, че основната хидроизолационна система не е кореноустойчива.
В таблицата не са включени натоварването и дебелината на основната хидро- и топлоизолационна система.

Няма публикувани стандарти, които да уреждат изграждането на съставни (паважни) настилки върху покривната конструкция. Съгласно изследвания на Техническия университет в Мюнхен, Германия, могат да бъдат разграничени следните класове на натоварване въз основа на предназначението на покрива

Променливо натоварване, дължащо се на трафик – Таблица 2

Изграждането на съставни (паважни) настилки над покривната конструкция за различните класове на натоварване е описано в частта Паркинг-покриви.


1.3. Покривни конструкции
Конструкцията трябва да бъде в състояние да носи допълнителното натоварване на интензивния зелен покрив.
Хидроизолационната мембрана трябва да бъде кореноустойчива, а топлоизолацията – да бъде в състояние да носи постоянното натоварване на интензивния зелен покрив.
Разграничават се следните типове покриви:

Студен покрив
Това е покривна конструкция с въздушно пространство между конструктивния покрив и тавана на отопляемото помещение.

Когато се използва топлоизолация, тя трябва да бъде поставена върху тавана на отопляемото помещение. Товароносимостта на покрива трябва да съответства на натоварването на интензивния зелен покрив. Охлаждащият ефект от интензивния зелен покрив може да повлияе на физическите свойства на конструкцията. Ниските температури от долната страна на покрива може да доведат до увреждане на растителността.


Топъл покрив
Това е покривна конструкция без вентилируемо въздушно пространство под покрива.


Когато се използва топлоизолация, тя трябва да бъде поставена върху покривната конструкция.
Под топлоизолацията се полага пароизолационен слой.
Като цяло, всички видове системи за зелен покрив и всички форми на растителност са подходящи за използване с този тип покрив.


Обърнат покрив
Топлоизолацията е поставена върху хидроизолационната мембрана.


При такъв покрив трябва да се вземат мерки за дифузия на влагата, като се положи паропропусклива дренажна мембрана над топлоизолацията, за да се предпази топлоизолацията от натрупване на влага с течение на времето.
Всички видове системи за зелени покриви и всички форми на растителност са подходящи за използване с този вид покрив, при положение че има достатъчно постоянно натоварване, предотвратяващо повдигане (отлепяне) на топлоизолацията, дължащо се на вода и вятър.


Покрив без топлоизолация


Характерно за този вид покрив е, че пространството под покрива е неотопляемо.
Ниските температури от долната страна на покрива може да доведат до увреждане на растителността.


1.4. Топлоизолация
Топлоизолацията трябва да бъде с СЕ маркировка съгласно БДС EN 13162-13171 „Топлоизолационни продукти за сгради. Продукти, произведени в заводски условия. Изисквания”.
Има два метода за монтаж на топлоизолация на покрива:
• топъл покрив, при който топлоизолацията е под хидроизолационната мембранa
• обърнат покрив, при който топлоизолацията е над хидроизолационната мембрана.
Хидроизолационната мембрана и избраната топлоизолация трябва да издържат краткотрайни и дълготрайни натоварвания. Ако се очаква деформация на топлоизолацията, това трябва да се вземе предвид при проектиране на хидроизолацията (при водоприемници, бордове и др.).
При натоварване Клас 1 на покрива топлоизолацията трябва да отговаря най-малко на клас на натоварване „dh“.
При натоварване Клас 2 на покрива топлоизолацията трябва да отговаря най-малко на клас на натоварване „ds“.
При натоварване Клас 3 на покрива топлоизолацията трябва да отговаря най-малко на клас на натоварване „dx“.
Пригодността на топлоизолацията трябва да бъде доказана от производителя.

Типове топлоизолация и възможни приложения – Таблица 3

Клас на нaтоварване и якост на натиск на топлоизолация при 10 % деформация в съответствие с БДС EN 826:2013 „Топлоизолационни продукти за строителството.
Определяне на поведението при натоварване на натиск“ – Таблица 4


Препоръка
Ако топлоизолиран покрив включва зона с настилка (паваж), се препоръчва изпълнение на обърнат покрив с топлоизолация от екструдиран полистирен (XPS) или топъл покрив с топлоизолация от пеностъкло.
При обърнат покрив хидроизолацията трябва да бъде цялостно (100%) залепена за основата, за да може всеки евентуален теч да бъде лесно локализиран. Плоскостите от екструдиран полистирен (XPS) осигуряват допълнителна защита на хидроизолационната мембрана по време на изпълнението на зеления покрив.
Важно е върху топлоизолацията от XPS да се постави водопропусклив дренажен слой. Това позволява топлоизолационните плоскости да изсъхват, като по този начин поглъщането на вода ще бъде сведено до минимум. Не е необходимо да се полага отделен слой за пароизолация, тъй като самата хидроизолация действа като такъв. Дренажният слой не трябва да наранява горната част на топлоизолационните плоскости.
Цялостно залепване на хидроизолационната мембрана е възможно и при топъл покрив, ако се използва топлоизолация от пеностъкло, което от своя страна е залепено за основата и всички фуги са запълнени с топъл битум. Хидроизолационната система се залепва цялостно за панелите пеностъкло.


1.5. Хидроизолационни системи

Непрекъснати хидроизолационни системи
Покривните конструкции са защитени от проникване на водата чрез хидроизолационна система (битумна, синтетична или течна), като покривите трябва да имат подходящи наклони.
Хидроизолационната мембрана под интензивна растителност трябва да бъде кореноустойчива или да бъде защитена срещу проникване на корени чрез друга противокоренова бариера. Кореноустойчивостта може да бъде доказана чрез преминал FLL тест за кореноустойчивост или ВВА (British Board of Agreement) сертификация за приложение в зелен покрив.
Мембраните може да бъдат положени в един или в два слоя и закрепени към основата по следните начини:
• свободно положени, с баласт
• механично закрепени
• цялостно залепени.


Видове цялостно залепени хидроизолационни системи:

Битумни APP или SBS модифицирани хидроизолационни мембрани
• поне два слоя
• първи слой – на полиестерна основа, напълно залепен към основата
• втори слой – кореноустойчива APP/SBS хидроизолационна мембрана, напълно залепена.

Синтетични хидроизолационни мембрани
• поне два слоя
• първи слой – полиестерен геотекстил, залепен към основата по метода „pour and roll“
• втори (основен) слой – хидроизолационна мембрана от EPDM, ECB, POCB или TPO, напълно залепен към първия слой.

Течна хидроизолация за покриви
• хидроизолация, полагана в течно състояние, се разглежда като еднопластова система
• трябва да прилепва към цялата повърхност и да се нанасе най-малко в два слоя
• трябва да се постави подходящ геотекстил между слоевете като армировка
• производителят трябва да има европейско техническо одобрение в съответствие с ETAG 005 „Течни полагащи се хидроизолационни покривни комплекти“.

Течна хидроизолация за покриви
• хидроизолация, полагана в течно състояние, се разглежда като еднопластова система
• трябва да прилепва към цялата повърхност и да се нанасе най-малко в два слоя
• трябва да се постави подходящ геотекстил между слоевете като армировка
• производителят трябва да има европейско техническо одобрение в съответствие с ETAG 005 „Течни полагащи се хидроизолационни покривни комплекти“.

Асфалтов мастик
• бетоновата основа трябва да бъде грундирана с битумен грунд
• като първи слой (подложка) – противокоренова APP или SBS мембрана, цялостно залепена
• асфалтовият мастик с минимална дебелина 25 mm се полага върху подложката.
Водоустойчив бетон
• изискванията за водоустойчивия бетон са посочени в БДС EN 206:2013 „Бетон. Спецификация,
свойства, производство и съответствие“ и BS 8500 „Бетон. Допълнителен британски стандарт
към BS EN 206“
• пукнатините трябва да бъдат ограничени до ≤ 0,2 mm.


Препоръка
Препоръчва се хидроизолационната мембрана да бъде напълно залепена за основата.
В много случаи се получават течове поради неправилни детайли, лош избор на материали или грешки и повреди, възникнали по време на монтажа. При наранена свободно положена или частично залепена хидроизолация мястото на теча се намира трудно, тъй като водата може да се движи свободно между основата и хидроизолацията.
Цялостно залепената хидроизолация дава много по-голяма сигурност. Това означава, че при топлоизолиран покрив изборът е ограничен до:
• топъл покрив с пароизолация, топлоизолация от пеностъкло и цялостно залепена хидроизолация (директно към топлоизолацията)
• топъл покрив с пароизолация, топлоизолация, циментова замазка (за предпочитане армирана) и цялостно залепена към замазката хидроизолация
• обърнат покрив с топлоизолация от екструдиран полистирен (XPS) – най-бърз, лек и евтин вариант.
Ако все пак се реши да се изпълни топъл покрив, при който хидроизолационната мембрана не е цялостно залепена за основата, се препоръчва покривната хидроизолация да се раздели на отделни секции, съединени с пароизолационния слой. По този начин, в случай на повреда на хидроизолационната мембрана, пробивът може да се намери по-лесно.


1.6. Детайли

Принципите за изпълнение на хидроизолацията при зелените покриви са същите, както при обикновените плоски покриви.
Задължително е хидроизолационната мембрана да се повдигне над нивото на повърхността с минимум 150 mm при бордове, парапети, преминаване на тръби и други подобни.

Борд (парапет) на покрива

По дължината на борда на покрива трябва да се сложи ивица от чакъл (фракция 16-32 mm) или бетонни плочи за целите на поддържането и инспекцията.
Минималната препоръчителна ширина е 300 mm.

За да се предотврати навлизането на субстрат в ивицата чакъл, трябва да се монтира предпазващ/задържащ профил (по възможност метален, от неръждаема стомана).

Фасада

По дължината на фасадите трябва да се положи ивица от чакъл (фракция 16-32 mm) или бетонни плочи за целите на поддържането и инспекцията (ивица за обслужване). Тази ивица между фасадата и зелената зона действа и като предпазител срещу кални пръски, както и помага да не се наводни зелената площ при силен дъжд, което би оказало неблагоприятно влияние върху развитието на растенията. За да се предотврати навлизането на субстрат в ивицата чакъл, трябва да се монтира предпазващ/задържащ профил (по възможност метален, от неръждаема стомана). Минималната препоръчителна ширина на тази ивица е 300 mm.

При фасадите хидроизолационната мембрана трябва да бъде положена на височина, по-висока от височината на борда или аварийните преливници (барбакани) и минимум 150 mm над нивото на ивицата за обслужване. Това понякога е невъзможно при прагове на врати, затова при тези прагове, където е монтиран линеен отводнител, хидроизолационната мембрана трябва да бъде повдигната над нивото на повърхността с поне 50 mm.

Покривни елементи

Всички покривни елементи, като покривни прозорци, димоотвеждащи люкове, вентилационни тръби и шахти, тръби за електрически кабели и други подобни, трябва да бъдат на височина, поне 50 mm по-висока от височината на борда или аварийните преливници (барбакани). Около покривните елементи трябва да се положи ивица от чакъл или бетонни плочи за целите на поддържането и инспекцията. Минималната препоръчителна ширина на тази ивица е 300 mm.
Хидроизолационната мембрана трябва да се повдигне минимум 150 mm над нивото на ивицата за обслужване.
За да се предотврати навлизането на субстрат в ивицата чакъл, трябва да се монтира предпазващ/задържащ профил (по възможност метален, от неръждаема стомана).

Водоприемници

Когато водоприемникът на покрива е разположен в зоната с растителност, върху него се поставя ревизионна шахта с капак за достъп (по възможниост топлоизолиран), за да се предпази от поникване на растения и замърсяване на водоприемника. Ревизионната шахта не трябва да пречи или възпрепятства ефективността на дренажа и трябва да е достъпна по всяко време. Трябва да се постави ивица от чакъл (фракция 16-32 mm) около ревизионната шахта.
Препоръчителната ширина на тази ивица трябва да бъде минимум 300 mm. За да се предотврати навлизането на субстрат в ивицата чакъл, трябва да се монтира предпазващ/задържащ профил (по възможност метален, от неръждаема стомана).

Отворът на водоприемник, разположен извън зоната с растителност (обикновено в зона с чакъл) трябва да бъде защитен с капак, предпазващ навлизането на чакъл.
Когато водоприемникът се намира в зона с твърдо покритие (паваж или друга твърда настилка), над отвора трябва да бъде поставен решетъчен ревизионен капак, позволяващ приемане на дъждовната вода.


1.7. Наклони на покрива

При интензивен зелен покрив наклоните трябва да гарантират, че на покрива няма да се задържа вода или че ще бъде предотвратен пряк контакт на задържана вода с коренообитаемия пласт. За да се постигне това, плоските покриви трябва да бъдат конструирани с минимален наклон от 1,3% (1/80). Проектният наклон трябва да бъде по-голям, за да се вземат предвид отклоненията и неточностите при строителството. Трябва да се отбележи, че водата може да се задържи върху покрива, въпреки че покривът е проектиран с подходящи наклони. Това може да се дължи на снадките на хидроизолационната мембрана, както и на неточности или отклонения на покривната конструкция. Вследствие на това там, където коренообитаемият пласт има директен контакт със задържана вода, той ще се преовлажни поради капилярното действие. В
такива случаи не може да се гарантира здравословна среда за отглеждане на растенията. Чрез използване на по-дебела дренажна система (с височина например 27 mm) директният контакт на задържаната вода с коренообитаемия пласт може да се избегне.
Покривите с наклон ≥ 5% (1/20) трябва да имат повишен влагозадържащ капацитет (влагоемност), тъй като относително стръмното оттичане може да доведе до ускорено и/или прекомерно намаляване на водата в коренообитаемия пласт. Повишен влагозадържащ капацитет се постига чрез увеличаване на дебелината на коренообитаемия пласт.


Следва:

1.8. Отводняване на покрива

1.9. Защита от падане

1.10. Противопожарна защита

1.11. Натоварване от вятър

1.12. Защита от вредни въздействия

1.13. Характеристики на дизайна

1.14. Защита от калциеви отлагания

1.15. Поддържане


2. Проектиране на интензивен зелен покрив

2.1. Структура

2.2. Противокоренов слой

2.3. Слой за разделяне и приплъзване

2.4. Защитен слой

2.5. Дренажен слой

2.6. Филтърен слой

2.7. Дренажни композити

2.8. Оразмеряване на дренажната система

2.9. „Резервоар за вода“ от хидрофилна минерална вата

2.10. Коренообитаем пласт

2.11. Вегетативно покритие (растителност)

2.12. Техники за укрепване на големи растения


3. Интензивни зелени покриви, съчетани с паважни настилки


4. Системи интензивен зелен покрив


Назад към Интензивни зелени покриви