2. Проектиране на екстензивен зелен покрив
2.1. Структура
Структурата на екстензивния зелен покрив се състои от следните слоеве/пластове:
• противокоренов (кореноустойчив) слой
• разделителен и защитен слой
• дренажен слой
• филтърен слой
• коренообитаем пласт (субстрат)
• вегетативно покритие (растителност).
Различните слоеве трябва да бъдат проектирани по начин, гарантиращ функционалността на цялата система. Всеки слой има специфична функция в състава на системата зелен покрив.
Възможно е един продукт да има функциите на няколко слоя, например дренажният композит да интегрира дренажния и филтърния слой, както и слоя за разделяне и защита.
Многослоен екстензивен зелен покрив – стандартно решение
В многослойния екстензивен зелен покрив коренообитаемият пласт е отделен от дренажния слой посредством филтърна тъкан. Тази филтърна тъкан предотвратява пренасянето на по-фини частици в дренажния слой, като това филтриране гарантира постоянно поддържане на функционален хоризонтален и вертикален дренаж.
Тъй като коренообитаемият пласт не функционира като дренаж, той може да се смеси с органичен материал за подобряване задържането на влага и доставката на хранителни вещества, като по този начин се увеличава буферното действие и едновременно се подобрява развитието на растенията.
Предимства на многослойната система:
• подобреното задържане на вода от субстрата гарантира добро развитие на растенията в дългосрочен план
• отлично дългосрочно хоризонтално и вертикално отводняване (дрениране), предпазващо от допълнителни натоварвания върху покривната конструкция, причинени от задържана дъждовна вода
• подходящи както за плоски, така и за наклонени покриви.
Типов детайл на многослоен екстензивен зелен покрив
Еднослоен екстензивен зелен покрив – нестандартно решение
При еднослойния зелен покрив минералният субстрат изпълнява функциите на субстрат, филтър и дренаж. Субстратът трябва да бъде с устойчива филтрираща функция, т. е. трябва да бъде инертен, неразградим и съставните му частици трябва да остават с размер, който няма да компрометира филтриращата функция на слоя, като същевременно позволява добро вертикално и хоризонтално оттичане. Минималният наклон на покрива на еднослойна система
трябва да бъде 2% (1 на 50) и субстратът трябва да бъде с минимална дебелина от 80 mm.
Тъй като в тази система няма отделен филтърен слой, субстратът може да съдържа само много малко органичен материал. Тъй като субстратът е естествен материал, трудно може да се определят отводнителните му характеристики, като вниманието трябва да се насочи към факта, че неизбежното нарастване на плътността на корените и навлизането на по-фини частици ще намали експлоатационните му качества с течение на времето.
Недостатъци на еднослойната система:
• лошо дългосрочно хоризонтално дрениране
• разрешените проектни натоварвания могат да бъдат превишени поради акумулиране (натрупване) на вода
• лошото (неефективно) дрениране увеличава натрупването на влага в субстрата, а прекомерната влажност води до растеж на мъхове и привлича (интензивни) растения, изискващи висока степен на поддържане
• значителни колебания в баланса на водата и хранителните вещества, което може да доведе до слаб растеж или дори до загиване на растенията
• не е подходящо за покриви с наклони по-малки от 2% (1/50)
• икономията на разходи, направена чрез пропускане на отделен филтърен и дренажен слой, се обезсмислят поради необходимостта от по-често и по-скъпо поддържане.
Когато наклонът на покрива е по-малък от 2%, хоризонталното оттичане трябва да се подобри чрез инсталиране на система за лентов дренаж от ивици дренажен композит с ширина от около 150 mm. Лентите се полагат равномерно в успоредни редове през 2 метра върху защитния слой и се свързват в ревизионния отвор над водоприемника.
2.2. Противокоренов слой
Противокореновият слой предотвратява навлизане на корени в хидроизолационния слой.
Противокореновият слой може да бъде интегриран в хидроизолационната мембрана, устойчива на корени, например PVC, TPO, EPDM или битумни хидроизолационни мембрани, изпитани в съответствие с теста за кореноустойчивост на FLL или БДС EN 13948:2007 „Огъваеми хидроизолационни мушами. Битумни, пластмасови и каучукови мушами за покривни хидроизолации. Определяне на устойчивост на проникване на корени“.
Ако хидроизолационната мембрана не е устойчива на корени, трябва да се постави противокоренова бариера директно върху хидроизолационната мембрана. Снадките на противокореновата бариера трябва да са по възможност топлинно заварени (заварени с топъл въздух).
При полагането на допълнителна противокоренова мембрана се прилагат същите принципи, както при монтажа на хидроизолационната мембрана. При обърнати покриви, които нямат противокоренова хидроизолационна мембрана, противокореновата бариера се полага под топлоизолацията, непосредствено над хидроизолационната мембрана.
Като противокоренова мембрана може да бъде използвано LDPE (полиетилен с ниска плътност) фолио с дебелина 0,5 mm (или 0,8 mm), тествано в съответствие с DIN 4062-1.
2.3. Разделителен и защитен слой
Разделителният слой разделя химически несъвместими материали, например поливинил хлорид (PVC) и полистирен (PS). Разделителният слой също действа като защитен слой, който предпазва хидроизолационната мембрана от механични и динамични натоварвания и повреди. При използване на отделен защитен слой това трябва да бъде защитна мембрана, гумена подложка или геотекстил с минимално тегло 300 g/m2 и устойчивост на пробиване от 1,5 kN.
Защитният слой трябва да е проектиран така, че да отговаря на условията, на които ще бъде подложена хидроизолационната мембрана. Ако се използват дренажни композити непосредствено над хидроизолационната мембрана, те могат да действат и като слой за разделяне и защита за леки статични товари, какъвто е екстензивният зелен покрив.
Следва!
2.4. Дренажен слой
2.5. Филтърен слой
2.6. Дренажни композити
2.7. Оразмеряване на дренажната система
2.8. Коренообитаем пласт
2.9. Воден буфер и слой за задържане на вода
2.10. Вегетативен пласт (растителност)