Проектиране на екстензивен зелен покрив

2. Проектиране на екстензивен зелен покрив

2.1. Структура

Структурата на екстензивния зелен покрив се състои от следните слоеве/пластове:
• противокоренов (кореноустойчив) слой
• разделителен и защитен слой
• дренажен слой
• филтърен слой
• коренообитаем пласт (субстрат)
• вегетативно покритие (растителност).


Различните слоеве трябва да бъдат проектирани по начин, гарантиращ функционалността на цялата система. Всеки слой има специфична функция в състава на системата зелен покрив.
Възможно е един продукт да има функциите на няколко слоя, например дренажният композит да интегрира дренажния и филтърния слой, както и слоя за разделяне и защита.


Многослоен екстензивен зелен покрив – стандартно решение
В многослойния екстензивен зелен покрив коренообитаемият пласт е отделен от дренажния слой посредством филтърна тъкан. Тази филтърна тъкан предотвратява пренасянето на по-фини частици в дренажния слой, като това филтриране гарантира постоянно поддържане на функционален хоризонтален и вертикален дренаж.
Тъй като коренообитаемият пласт не функционира като дренаж, той може да се смеси с органичен материал за подобряване задържането на влага и доставката на хранителни вещества, като по този начин се увеличава буферното действие и едновременно се подобрява развитието на растенията.


Предимства на многослойната система:
• подобреното задържане на вода от субстрата гарантира добро развитие на растенията в дългосрочен план
• отлично дългосрочно хоризонтално и вертикално отводняване (дрениране), предпазващо от допълнителни натоварвания върху покривната конструкция, причинени от задържана дъждовна вода
• подходящи както за плоски, така и за наклонени покриви.

Типов детайл на многослоен екстензивен зелен покрив

Типов детайл на многослоен екстензивен зелен покрив

Еднослоен екстензивен зелен покрив – нестандартно решение
При еднослойния зелен покрив минералният субстрат изпълнява функциите на субстрат, филтър и дренаж. Субстратът трябва да бъде с устойчива филтрираща функция, т. е. трябва да бъде инертен, неразградим и съставните му частици трябва да остават с размер, който няма да компрометира филтриращата функция на слоя, като същевременно позволява добро вертикално и хоризонтално оттичане. Минималният наклон на покрива на еднослойна система трябва да бъде 2% (1 на 50) и субстратът трябва да бъде с минимална дебелина от 80 mm.
Тъй като в тази система няма отделен филтърен слой, субстратът може да съдържа само много малко органичен материал. Тъй като субстратът е естествен материал, трудно може да се определят отводнителните му характеристики, като вниманието трябва да се насочи към факта, че неизбежното нарастване на плътността на корените и навлизането на по-фини частици ще намали експлоатационните му качества с течение на времето.


Недостатъци на еднослойната система:
• лошо дългосрочно хоризонтално дрениране
• разрешените проектни натоварвания могат да бъдат превишени поради акумулиране (натрупване) на вода
• лошото (неефективно) дрениране увеличава натрупването на влага в субстрата, а прекомерната влажност води до растеж на мъхове и привлича (интензивни) растения, изискващи висока степен на поддържане
• значителни колебания в баланса на водата и хранителните вещества, което може да доведе до слаб растеж или дори до загиване на растенията
• не е подходящо за покриви с наклони по-малки от 2% (1/50)
• икономията на разходи, направена чрез пропускане на отделен филтърен и дренажен слой, се обезсмислят поради необходимостта от по-често и по-скъпо поддържане.
Когато наклонът на покрива е по-малък от 2%, хоризонталното оттичане трябва да се подобри чрез инсталиране на система за лентов дренаж от ивици дренажен композит с ширина от около 150 mm. Лентите се полагат равномерно в успоредни редове през 2 метра върху защитния слой и се свързват в ревизионния отвор над водоприемника.

2.2. Противокоренов слой

Противокореновият слой предотвратява навлизане на корени в хидроизолационния слой.
Противокореновият слой може да бъде интегриран в хидроизолационната мембрана, устойчива на корени, например PVC, TPO, EPDM или битумни хидроизолационни мембрани, изпитани в съответствие с теста за кореноустойчивост на FLL или БДС EN 13948:2007 „Огъваеми хидроизолационни мушами. Битумни, пластмасови и каучукови мушами за покривни хидроизолации. Определяне на устойчивост на проникване на корени“.


Ако хидроизолационната мембрана не е устойчива на корени, трябва да се постави противокоренова бариера директно върху хидроизолационната мембрана. Снадките на противокореновата бариера трябва да са по възможност топлинно заварени (заварени с топъл въздух).
При полагането на допълнителна противокоренова мембрана се прилагат същите принципи, както при монтажа на хидроизолационната мембрана. При обърнати покриви, които нямат противокоренова хидроизолационна мембрана, противокореновата бариера се полага под топлоизолацията, непосредствено над хидроизолационната мембрана.
Като противокоренова мембрана може да бъде използвано LDPE (полиетилен с ниска плътност) фолио с дебелина 0,5 mm (или 0,8 mm), тествано в съответствие с DIN 4062-1.

2.3. Разделителен и защитен слой

Разделителният слой разделя химически несъвместими материали, например поливинил хлорид (PVC) и полистирен (PS). Разделителният слой също действа като защитен слой, който предпазва хидроизолационната мембрана от механични и динамични натоварвания и повреди. При използване на отделен защитен слой това трябва да бъде защитна мембрана, гумена подложка или геотекстил с минимално тегло 300 g/m2 и устойчивост на пробиване от 1,5 kN.

Защитният слой трябва да е проектиран така, че да отговаря на условията, на които ще бъде подложена хидроизолационната мембрана. Ако се използват дренажни композити непосредствено над хидроизолационната мембрана, те могат да действат и като слой за разделяне и защита за леки статични товари, какъвто е екстензивният зелен покрив.

2.4. Дренажен слой

Дренажният слой предпазва хидроизолационната мембрана от хидростатично налягане. Освен това отвежда всяка излишна вода от коренообитаемия пласт, като по този начин предотвратява продължителното задържане на вода, което може да увреди растителността. Дренажният слой трябва да има добра вертикална пропускливост, съчетана със способност да отвежда хоризонтално излишната вода от покрива. Тя трябва да поддържа пълна функционалност за период от 50 години в съответствие с DIN 4095 „Дренаж и защита на конструкции – проектиране, оразмеряване и монтаж“. Дренажният капацитет трябва да бъде посочен в l/(s.mm), като се отчитат наклонът на покрива и проектното натоварване. Всяка дренажна система, включваща релефни/нагънати фолиа и релефни панели (на бутони/пъпки или тип кора за яйца), които формират дренажна система, трябва да бъде с СЕ маркировка, съгласно стандарта БДС EN 13252 „Геотекстил и подобни на геотекстил продукти. Характеристики, изисквани при използването им в дренажни системи“.

2.5. Филтърен слой

От съществено значение е дренажният слой да бъде трайно защитен от запушване от фини частици, присъстващи в коренообитаемия пласт. Това се постига с помощта на филтърни геотекстили. Теглото на този геотекстил е 100-200 g/m2 в зависимост от натоварването, като размерът на отворите (порите) трябва да съответства на минималния размер на частиците на коренообитаемия пласт. По принцип геотекстилът трябва да има минимална якост на пробиване 0,5 kN и размер на отвора на порите <200 μm (0,2 mm).

Тъканите и нетъканите филтърни геотекстили трябва да се припокриват най-малко със 100 mm.

В случаите, когато филтърният слой геотекстил като част от дренажна система е поставен върху релефни/нагънати фолиа и релефни панели (на бутони/пъпки или тип „кора за яйца“), той трябва да бъде с СЕ маркировка съгласно БДС EN 13252.

2.6. Дренажни композити

Дренажните композити се състоят от филтърен слой, дренажен слой и слой за разделяне и защита, обединени в един продукт. Филтърният слой от тъкан или нетъкан геотекстил е свързан с всяко бутонче на дренажния слой. Ориентировъчната конструктивна височина на повечето дренажни системи за екстензивен зелен покрив е между 8 и 27 mm. В зависимост от приложението сърцевината на дренажния композит може да бъде перфорирана, както и да бъде снабдена с пластичен филм или геотекстил на гърба. Конусчетата (бутончетата) при повечето дренажни системи с „бутони“ от типа „кора за яйца“ имат функцията на допълнителен воден резервоар за растителността. Някои дренажни композити имат прегради между бутончетата за допълнително задържане на вода.

Препоръчителни характеристики на дренажния композит за екстензивен зелен покрив

а) с наклон до 15о:

  • сърцевина тип „кора за яйца“ от удароустойчив (високоякостен) полистирен (HIPS)
  • филтърен слой от полипропиленов нетъкан геотекстил
  • разделящ слой от полипропиленов/полиетиленов нетъкан геотекстил
  • обща дебелина (конструктивна височина): 17 mm
  • общо тегло: 1010 g/m2
  • перфорации: около 1540 бр./m2 с диаметър 6,3 mm
  • капацитет на воден резервоар: 4,3 l/m2
  • здравина (якост) на натиск съгласно EN ISO 25619-2: 700 kPa
  • здравина (якост) на натиск при 10% деформация съгласно EN ISO 25619-2: 450 kPa
  • здравина (якост) на опън (надлъжно/напречно) съгласно EN ISO 10319: 9/10 kN/m
  • устойчивост на статично пробиване (CBR изпитване) съгласно EN ISO 12236: 1,6 kN
  • устойчивост на динамично пробиване (Cone Drop Test) съгласно EN ISO 13433: 28 mm
  • устойчивост на атмосферни влияния съгласно EN ISO 12224: 60/80 %
  • хидравлични свойства на филтърния геотекстил:
    – характеристичен размер на отворите O90 съгласно EN ISO 12956: 100 μm
    – водопропускливост H50 съгласно EN ISO 11058: 95 mm/s
  • хоризонтален дренажен капацитет при наклон от 1,5% и натоварване от 20 kPa съгласно EN ISO 12958: 0,96 l/(s.m)
  • хоризонтален дренажен капацитет при наклон от 2,0% и натоварване от 20 kPa съгласно EN ISO 12958: 1,19 l/(s.m)
  • вертикален дренажен капацитет при i=1, натоварване от 20 kPa и дълбочина 2 м съгласно EN ISO 12958: 7,61 l/(s.m).

б) с наклон от 15о до 25о:

  • сърцевина тип „кора за яйца“ от удароустойчив (високоякостен) полистирен (HIPS)
  • филтърен слой от полипропиленов/полиетиленов нетъкан геотекстил
  • приплъзващ слой, разпределящ налягането от полипропиленов нетъкан геотекстил
  • обща дебелина (конструктивна височина): 12,5 mm
  • общо тегло: 949 g/m2
  • здравина (якост) на натиск съгласно EN ISO 25619-2: 700 kPa
  • здравина (якост) на натиск при 10% деформация съгласно EN ISO 25619-2: 650 kPa
  • здравина (якост) на опън (надлъжно/напречно) съгласно EN ISO 10319: 8/8 kN/m
  • устойчивост на статично пробиване (CBR изпитване) съгласно EN ISO 12236: 1,5 kN
  • устойчивост на динамично пробиване (Cone Drop Test) съгласно EN ISO 13433: 38 mm
  • устойчивост на атмосферни влияния съгласно EN ISO 12224: 60/80 %
  • хидравлични свойства на филтърния геотекстил:
    – характеристичен размер на отворите O90 съгласно EN ISO 12956: 150 μm
    – водопропускливост H50 съгласно EN ISO 11058: 100 mm/s
  • хоризонтален дренажен капацитет при наклон от 1,5% и натоварване от 20 kPa
    съгласно EN ISO 12958: 0,55 l/(s.m)
  • хоризонтален дренажен капацитет при наклон от 2,0% и натоварване от 20 kPa
    съгласно EN ISO 12958: 0,60 l/(s.m)
  • вертикален дренажен капацитет при i=1, натоварване от 20 kPa и дълбочина 2 м
    съгласно EN ISO 12958: 5,29 l/(s.m).

в) с наклон от 25о до 45о:

  • сърцевина тип „кора за яйца“ от удароустойчив (високоякостен) полистирен (HIPS)
  • филтърен слой от полипропиленов/полиетиленов нетъкан геотекстил
  • приплъзващ слой, разпределящ налягането от полипропиленов нетъкан геотекстил
  • обща дебелина (конструктивна височина): 8,0 mm
  • общо тегло: 695 g/m2
  • здравина (якост) на натиск съгласно EN ISO 25619-2: 500 kPa
  • здравина (якост) на натиск при 10% деформация съгласно EN ISO 25619-2: 450 kPa
  • здравина (якост) на опън (надлъжно/напречно) съгласно EN ISO 10319: 8/8 kN/m
  • устойчивост на статично пробиване (CBR изпитване) съгласно EN ISO 12236: 1,5 kN
  • устойчивост на динамично пробиване (Cone Drop Test) съгласно EN ISO 13433: 38 mm
  • устойчивост на атмосферни влияния съгласно EN ISO 12224: 60/80 %
  • хидравлични свойства на филтърния геотекстил:
    – характеристичен размер на отворите O90 съгласно EN ISO 12956: 150 μm
    – водопропускливост H50 съгласно EN ISO 11058: 100 mm/s
  • хоризонтален дренажен капацитет при наклон от 1,5% и натоварване от 20 kPa
    съгласно EN ISO 12958: 0,30 l/(s.m)
  • хоризонтален дренажен капацитет при наклон от 2,0% и натоварване от 20 kPa
    съгласно EN ISO 12958: 0,36 l/(s.m)
  • вертикален дренажен капацитет при i=1, натоварване от 20 kPa и дълбочина 2 м
    съгласно EN ISO 12958: 2,97 l/(s.m).

Дренажен композит при обърнати покриви


Дренажните композити за обърнат покрив трябва да имат перфорирана сърцевина, за да не се създаде пароизолационен слой върху топлоизолацията от екструдиран полистирен (XPS). Така топлоизолационните плочи XPS могат да изсъхват, вътрешният конденз е сведен до минимум и топлоизолационните показатели остават непроменени във времето.

2.7. Оразмеряване на дренажната система

Оразмерителното дъждовно водно количество q‘, което трябва да се отведе от дренажния слой, може да се изчисли в l/(s.m) по формулата q’ = A * C * r / Lr, където:
A = ефективна покривна площ, m2 (Lr x Br)
C = отточен коефициент (виж таблица 4)
r = интензивност на оразмерителния валеж, l/(s.m2)
Lr = дължината на покрива, който трябва да се отводни, m

Оразмеряване на дренажна система на зелен покрив

Размери на покрива:
Lr = дължината на покрива, който трябва да се отводни
Br = ширината на покрива (хоризонтална проекция) от
улука до билото
Hr = височината на покрива от улука до билото
Tr = разстоянието от улука до билото, измерено по наклона на покрива

2.8. Коренообитаем пласт

Съставът на коренообитаемия пласт е важен за растежа и развитието на растенията. Той трябва да може да задържа вода, предоставяйки достатъчно количество на растенията, като същевременно позволява излишната вода да бъде отведена в дренажния слой. Коренообитаемият пласт трябва да отговаря по своите физико-механични и химични свойства на изискванията на растенията, които ще се отглеждат върху него в продължение на години. Много плитък пласт (до 6 cm вкл.) не се препоръчва за използване при екстензивен режим на поддържане при климатичните условия на България.
Мощността (дебелината) му трябва да бъде съобразена както с високите летни температури, така и с ниските зимни за съответния регион. Като долна граница може да се препоръча 7-8 cm, а горната граница достига 15-20 cm (при полуекстензивно покривно озеленяване).

Гранулиран субстрат
Субстратът за екстензивен зелен покрив трябва да има ниско съдържание на органични материали (≤ 65 g/l) и да не включва естествена почва. Ръководството за зелени покриви FLLGreen Roof Guideline определя повечето изисквания за такива субстрати. Високото съдържание на минерали е проектирано да сведе до минимум възможното свиване на субстрата по време на продължителни сухи периоди и последващото увреждане на корените. Прекалено високо органично съдържание може да доведе до значителна степен на слягане на субстрата, което ще изисква неговото редовно допълване.
Еднослойната екстензивна система използва субстрат с много ниско съдържание на органичен материал (≤ 40 g/l). На покриви с наклон над 5% (1/20) трябва да се положи по-дебел субстрат за постигане на по-висок капацитет на задържане на водата, тъй като поради големия наклон водата се пропуска (освобождава) по-бързо от субстратния слой.
Дебелината на субстратния слой се определя от изискванията на растенията за вода, хранителни вещества и кореново пространство.

Дебелина на субстрата при екстензивен зелен покрив - Таблица 7

При изчисляване на дебелина на субстрата трябва да бъдат взети под внимание:

  • характеристиките на различните материали, които ще се използват
  • наклонът на покрива
  • местният климат и експозицията на покривната повърхност (слънце, сянка, вятър и т. н.)
  • специфичните за обекта условия
  • общото натоварване
  • исканото количество задържана вода
  • заложената растителна композиция
  • изискванията на конкретните видове растителност към субстрата и неговата дебелина за осигуряване дълготрайността на насажденията.

Забележка: Горният пласт на естествена почва съдържа значително количество фини частици, които могат да запушат дренажния и филтърния слой. По тази причина се препоръчва субстрати на основа на естествена почва да не се използват при екстензивен зелен покрив.

Препоръчва се смес от минерален и органичен субстрат със следните характеристики:

  • тегло: в сухо състояние около 950 kg/m3, в наситено – около 1400 kg/m3
  • капацитет за задържане на вода: > 44% по обем
  • рН: 5 – 7.5
  • слягане: < 15%.
    При дебелини над 500 mm се препоръчват минерални субстрати:
  • тегло: в сухо състояние около 1000 kg/m3, в наситено – около 1350 kg/m3
  • капацитет за задържане на вода: > 40% по обем
  • рН: 5 – 7.5
  • слягане: < 15%.

Субстратни панели от водозадържаща минерална вата

При екстензивни зелени покриви субстратът може да бъде заменен със субстратни панели от хидрофилна (водоабсорбираща/водозадържаща) минерална вата, които поради ниското си тегло са идеални за използване при конструиране на леки зелени покриви.
Препоръчват се панели от хидрофилна минерална вата със следните характеристики:

  • плътност – 120 kg/m3 при дебелина от 25 mm и 80 kg/m3 при дебелина от 50 mm
  • съдържание на въздух: около 16%
  • рН: 7 – 8
  • тегло в сухо състояние – 3 kg/m2 за 25 mm вата с плътност 120 kg/m3 и 4 kg/m2 за 50 mm вата с плътност 80 kg/m3
  • тегло в наситено състояние – 23 kg/m2 за 25 mm вата с плътност 120 kg/m3 и 34 kg/m2 за 50 mm вата с плътност 80 kg/m3.

Субстратните панели в комбинация с растителни рогозки намаляват общото тегло на екстензивния зелен покрив до 30 kg/m2 за 25 mm вата с плътност 120 kg/m3 и до 50 kg/m2 за 50 mm вата с плътност 80 kg/m3. Субстратните панели предлагат икономично решение за малки покривни повърхности (няма нужда от тежък кран). При използване на субстратни панели с дебелина 25 mm трябва да се предвиди по-често поддържане (наторяване и поливане).
Изцяло минералното съдържание и високата плътност дават на тези панели висока степен на издръжливост и структурна стабилност. Това ги прави идеални за изграждане на екстензивен зелен покрив върху скатни покриви. Докато гранулираният субстрат може да се приплъзне, панелите от минерална вата остават на място. При наклон на покрива над 15° трябва да бъдат предприети структурни мерки за задържане.
В субстратните панели могат лесно да се направят отвори за корените на екстензивните растения. Възможно е също така върху панелите да се разпръснат резници от седуми или да се разстелят растителни рогозки. Когато се садят седумни растения или резници, върху панелите трябва да се разстели 10-20 mm минерален субстрат. За българските климатични условия са необходими сериозни първоначални грижи за гарантиране на успешно насаждение на резници чрез разпръскване. При използване на рогозки е препоръчително те да се инсталират в период с естествено по-големи количества на валежите – есен или пролет.
Високата способност на панелите от минерална вата за задържане на водата позволява засаждане на по-взискателна растителност като треви и по-високи тревисти растения.
Водозадържаща минерална вата може също да се комбинира със субстрат, като се положи под него, когато мощността на субстрата е на долната граница (6-8 cm).
Предимства – бързо и лесно полагане, ниско тегло, висока степен на задържане на вода и висока структурна стабилност.

2.9. Воден буфер и слой за задържане на вода

Канализационните системи често не са в състояние бързо да се справят с голямото количество вода, която попада в тях при силен дъжд, което води до преливане на улуци и/или наводняване на подземните помещения на сгради или улици. Излишната вода и свързаните с нея проблеми, произтичащи от валежите, се наблюдават главно в градските райони.
Обикновено канализационните системи се проектират с хоризонт от 50 години, но в действителност тяхната експлоатация продължава и повече. Понякога след този период проводимостта на канализацията не е достатъчна, тъй като населените места продължават да се разрастват, типът на застрояване се променя или се увеличава интензивността на валежите. В такива случаи се прилагат мерки за облекчаване работата на канализационната система, които включват изграждането на нови преливници или задържателни резервоари.
Зелените покриви са естествена алтернатива на задържателните резервоари. Те задържат (отнемат) част от валежа и забавят (ретензират) оттичането. По този начин се намалява оттокът към селищните канализационни мрежи и се намалява вероятността от хидравличното им претоварване.
Използвайки задържане (отнемане) и/или забавяне (ретензиране) на вода в зелените покривни системи, проблемите, причинени от излишната дъждовна вода, могат да бъдат намалени в уязвимите гъсто застроени градски райони. В тази връзка е препоръчително да бъде разработена покривна система за задържане и/или забавяне на водите.

Разлика между задържане и забавяне на вода
Задържането на дъждовна вода на покрива за продължителен период от време способства за запазване на баланса на т. нар. „малкък воден цикъл“, което, според авторите на „Вода за възстановяване на климата – нова водна парадигма“, е по-важно в борбата с климатичните промени дори от намаляването на въглеродния диоксид.
При задържане дъждовната вода се задържа (попива) в зелената покривна система за продължителен период от време, по капилярен път достига до растителността, а оттам, както и директно от субстрата, чрез изпарение се връща в атмосферата, като това не води до отток в канализацията.
При забавяне дъждовната вода се подава в канализационната система, но със закъснение, тъй като дъждовната вода трябва да премине през субстрата и дренажния слой.
Задържането на дъждовната вода в екстензивни зелени покриви се осигурява чрез едновременно използване на екстензивен субстратен панел с дебелина 25 mm и панел воден резервоар от водопоглъщаща минерална вата с плътност 120 kg/m3, дебелина 50 mm и въздушен обем 16% (детайл 3.2 в Системи екстензивни зелени покриви (детайли) – следва).
Забавянето на оттичането на дъждовната вода в екстензивни зелени покриви се осигурява чрез използване на полипропиленови дистанционери за създаване на „забавителен“ обем между екстензивния субстрат и дренажния композит (детайл 3.4 в Системи екстензивни зелени покриви (детайли) – следва), както и на специални водоприемници, контролиращи скоростта на водния отток. Дистанционерите биват два типа – кухи паралелепипедни структури, покрити с подходящ филтърен геотекстил или композитни елементи от структура тип „пчелна пита“ с филтърен слой нетъкан геотекстил.
Дистанционерите трябва да имат якост на натиск > 240 kN/m2, както и голям обем кухини (въздух), поне 57 l/m2, за да може да складират временно водата при силен дъжд, след което бавно да я освободят към дренажната композитна мембрана и оттам през водоприемниците към канализационна система.

2.10. Вегетативен пласт (растителност)

Растенията, използвани в екстензивните зелени покриви, е необходимо да отговарят на редица изисквания. Изборът трябва да бъде ориентиран към съобществата от диворастящи видове.
И тук, както и при интензивното покривно озеленяване, първата стъпка е анализ и оценка на конкретните условия. Тъй като при този вид покривно озеленяване обикновено не се предвижда поддържане и растенията разполагат с много малка дебелина на коренообитаемия пласт, изискванията към устойчивостта им са още по-големи.

Акцентира се върху следните необходими качества:

  • сухоустойчивост
    По време на вегетацията условията върху покрива се характеризират с дълги периоди с недостиг на влага. За озеленяване са необходими видове, които издържат тези периоди без повреди и които бързо се регенерират, когато влагата се увеличи. Такива са сукулентните растения.
  • устойчивост на интензивно и продължително слънчево греене
    Тази устойчивост зависи от устройството на листата. Повечето видове с месести дебели листа я притежават. Те обикновено са естествено разпространени във високопланинските местности. Много от тях имат светла багра на листата.
  • студоустойчивост
    При избор на видовете се дава предимство на тези от високопланинските и северните райони.
  • бързо нарастване след засаждане
    Важно е, за да се осигури за кратко време склопяване на засадените растения (разрастване на растенията и доближаването им едно до друго, така че да образуват плътно покритие) и постигане на необходимата устойчивост на вегетационно-техническата конструкция срещу ветрова ерозия.
  • дълбок зимен покой
    Ранното започване на вегетацията през пролетта може да бъде причина за измръзване в резултат на късни пролетни мразове.

На посочените изисквания отговарят предимно редица видове от родовете Sedum и Sempervivum. Използват се също многогодишни житни треви и диворастящи многогодишни тревисти растения. От житните треви като подходящи се сочат Briza media, Festuca vivipara, Koeleria glauca и Melica ciliata. В изграждане на вегетативни покрития при малка дебелина на коренообитаемия пласт се включват и мъхове, въпреки че те рядко се предлагат в търговската мрежа. Някои от тях влизат в състава на вегетационните рогозки – Ceratodon purpureus, Bryum argenteum, Funaria hydrometrica, Brachitecium rutabulum и Brachitecium albicans.

Посевни и посадъчни материали – видове и изисквания
Технологията за създаване на вегетативни площи при екстензивно покривно озеленяване включва редица посевни и посадъчни материали, които по принцип се влагат в паркоустройствените обекти – семена, резници и посадъчни материали от многогодишни тревисти растения, луковични, чимове и вегетационни рогозки.
Голяма част от изискванията към посевните и посадъчните материали се отнасят към стандартните принципни изисквания за качество. Специфични изисквания, обусловени от използването им за покривно озеленяване, не са регламентирани.
Чрез посев се създават вегетативни покрития предимно от житни треви и диви многогодишни растения. Приложими са следните две технологии – сух посев (със/без залепващи фиксатори) и мокър посев (със/без резници).
За климатичните условия на България резниците биха могли да се използват като посадъчен материал само при наличие на грижи след влагането им в субстрата. По този начин за озеленяване на големи площи се създават предимно вегетативни покрития от лесно вкореняващи се видове на род Sedum.
Специфичен момент при избор на посадъчни материали от многогодишни растения, включително от сукуленти, е височината на кореновата бала. Тя трябва да е съгласувана с дебелината на коренообитаемия пласт. Растения, които са отглеждани в естествена почва или в хумусни субстрати, не са подходящи за покривно озеленяване.
Технологията на производство на посадъчни материали за екстензивно покривно озеленяване трябва да гарантира бързото им развитие след засаждане на постоянно място. Препоръчва се в разсадниците те да се подхранват умерено, само с азотни торове, и да се отглеждат в открити площи. Не са подходящи посадъчни материали от оранжерии и парници.
За посадъчните материали от луковични растения в покривни градини няма специфични изисквания. За създаване на цъфтящи поляни при екстензивно покривно озеленяване се препоръчва да се използват не луковици, а развити закритокоренови растения. Изисква се те да са отгледани в субстрат от минерални материали.

Видове тревисти растения според дебелина на коренообитаемия пласт - Таблица 8

За екстензивно или полуинтензивно покривно озеленяване се предлагат и смеси за цъфтящи поляни. Примерен видов състав е даден в Таблица 9.
Общата дебелина на вегетационно-техническата конструкция за такова вегетативно покритие е необходимо да бъде в рамките на 10-15 cm. Препоръчваната разходна норма е 5 g/m².

Примерен видов състав на смес за цъфтяща поляна - Таблица 9

Освен общовалидните изисквания към посевните и посадъчните материали за екстензивно покривно озеленяване са формулирани следните специфичните изисквания:

  • растенията да са добре отгледани и вкоренени в субстрати, в състава на които преобладават минералните материали
  • растения, които са отглеждани в естествена почва, не са подходящи
  • при ограничена дебелина на субстрата да се предвидят растения с плоска и плитка коренова бала
  • кореновите бали (корени и коренообитаем пласт) не трябва да съдържат живи и регенериращи се части на плевелни растения, особено на видове, които образуват ризоми и коренища
  • за екстензивно покривно озеленяване трябва да се използват само млади растения
  • носещият материал на вегетационните рогозки трябва да е достатъчно устойчив, за да гарантира запазване на тяхната цялост при отглеждане, транспорт и полагане
  • подложките от вата трябва да изпълняват своята функция до пълно вкореняване на растенията в субстрата
  • за запълване на фугите се използват същите субстрати като тези за коренообитаемия пласт
  • вегетационните рогозки да са с еднаква дебелина и да позволяват полагане, без да се получават големи празни пространства
  • не са подходящи вегетационни рогозки, отгледани в оранжерия или парник
  • укрепналите растения да са достигнали фаза на образуване на издънки или междувъзлия
  • вегетативното покритие да е хомогенно, с равномерно разпределение на отделните групи растения – мъхове, сукуленти, житни треви, тревисти растения, луковични растения
  • общият процент на покритието на рогозките преди полагане на терен да е най-малко 75% от проектното покритие, като чуждите примеси не трябва да са повече от 20%
  • по време на транспортиране и полагане загубите от запълващия субстрат да не надвишават 3% за цялата площ
  • не се допуска загуба на субстрат в отделни площи с размер по-голям от 30 cm²
  • на 1 m² вегетационна рогозка не трябва да има повече от 10 такива малки площи, като по-голям брой се допуска само ако те общо не надвишават 3% от площта.

Следва!

Назад към Екстензивни зелени покриви