1. Предпоставки за проектиране на екстензивни зелени покриви
1.1. Стандарти
1.1.1. CE маркировка БДС EN 13252
Стандартът БДС EN 13252:2017 „Геотекстил и подобни на геотекстил продукти. Характеристики, изисквани при използването им в дренажни системи“ определя важните характеристики на геотекстил и подобни на геотекстил продукти, когато са използвани в дренажни системи, както и методите за изпитване и определяне на тези характеристики. Предвидената употреба на геотекстила и подобните на геотекстил продукти е да изпълняват една или повече от следните функции – филтриране, разделяне и дрениране. Функцията разделяне винаги се осъществява заедно с функцията филтриране или дрениране. Този европейски стандарт осигурява процедури за оценяване и проверка на постоянството на експлоатационните показатели на продукта и на производствения контрол, а също така определя изискванията, които трябва да се спазват от производители и разпространители по отношение на представянето на свойствата на продукта. Проектният живот на продукта трябва да се определи, тъй като неговата функция може да бъде краткосрочна при конструктивна целесъобразност или постоянна – за целия експлоатационен живот на съоръжението.
Дренажните системи се определят като системи, които събират и отвеждат дъждовни, подземни или други води.
Според този европейски стандарт геотекстилите и подобните на геотекстил продукти, използвани в дренажните системи, трябва задължително да имат CE маркировка.
Съгласно БДС EN ISO 10318-1 „Геосинтетици. Част 1: Термини и определения“ стандартът БДС EN 13252 покрива не само геотекстилите като филтърни мембрани или филтърни тъкани, но и геокомпозитите (дренажни канали и дренажни панели) и т. нар. геоспейсъри (релефни/нагънати фолиа) и релефни панели (на бутони/пъпки или тип „кора за яйца“).
Всеки производител е отговорен за изготвянето на декларация за експлоатационни показатели (декларация за съответствие), доказваща, че дренажните продукти, пуснати на пазара, отговарят на изискванията, посочени в БДС EN 13252. Част от тази декларация е процедурата за производствен контрол, която се състои от постоянна вътрешна система за контрол на производството, проверявана ежегодно от сертифицираща (нотифицираща) институция.
Декларацията за експлоатационни показатели (декларацията за съответствие) гарантира, че композитните дренажни мембрани отговарят на стандарта БДС EN 13252, както и, че измерените стойности съответстват на декларираните такива.
1.1.2. FLL – ръководство за проектиране, изпълнение и поддържане на зелени покриви
Няма европейски стандарти за проектиране на зелени покриви.
Единствено немският изследователски институт за ландшафтно озеленяване
Forschungsgesellschaft Landschaftsentwicklung Landschaftsbau e. V. (FLL) е изготвил Ръководство (насоки) за проектиране, изпълнение и поддържане на зелени покриви. То определя основните принципи и изисквания, които се прилагат при проектиране, изпълнение и поддържане на зелени покриви. Ръководството се основава на научни изследвания и практически опит в изграждането на зелени покриви в Германия и Нидерландия през последните 20 години.
В много страни в Европа този документ е бил приет като основно ръководство за изграждане на зелени покриви. Тази част на „Ръководство за зелени покриви и паркинг-покриви“ също се основава директно или индиректно на FLL ръководството за зелените покриви (2008-2018), като е направен опит за адаптиране към климатичните условия на България
1.2. Натоварване
Конструкцията трябва да може да поеме и издържи статичното и динамичното натоварване, на което е подложена.
Натоварването на покрива се определя от:
• постоянното натоварване, на което е подложен от теглото на конструкцията
• постоянното натоварване, на което е подложен от елементите на зеления покрив
• променливото натоварване, дължащо се на работите по поддържане или трафик.
Ориентировъчно постоянно натоварване на екстензивен зелен покрив
при максимален воден капацитет – Таблица 1
* Тегло приблизително 1500 kg/m3 при максимално водопоглъщане.
** В случай, че основната хидроизолационна система не е кореноустойчива.
В таблицата не са включени натоварването и дебелината на основната хидро- и топлоизолационна система.
Когато субстратът е заменен с панели (плочи) от водопоглъщаща минерална вата с дебелина 25 mm или 50 mm в комбинация с растителни рогозки (чимове на рула с екстензивна растителност, вкоренена в подложка от изкуствени и естествени материали – полиетилен/полипропилен и кокосови нишки), проектното натоварване може да бъде намалено до приблизително 30 kg/m2 (респективно 50 kg/m2) с дебелина на системата приблизително 50 mm (респективно 75 mm).
1.3. Покривни конструкции
Конструкцията трябва да бъде в състояние да носи допълнителното натоварване на екстензивния зелен покрив.
Хидроизолационната мембрана трябва да бъде кореноустойчива, а топлоизолацията – да бъде в състояние да носи постоянното натоварване на екстензивния зелен покрив.
Разграничават се следните типове покриви:
Студен покрив
Това е покривна конструкция с въздушно пространство между конструктивния покрив и тавана на отопляемото помещение.
Когато се използва топлоизолация, тя трябва да бъде поставена върху тавана на отопляемото помещение. Товароносимостта на покрива трябва да съответства на натоварването на екстензивния зелен покрив. Охлаждащият ефект от екстензивния зелен покрив може да повлияе на физическите свойства на конструкцията. Ниските температури от долната страна на покрива може да доведат до увреждане на растителността.
Топъл покрив
Това е покривна конструкция без вентилируемо въздушно пространство под покрива.
Когато се използва топлоизолация, тя трябва да бъде поставена върху покривната конструкция.
Под топлоизолацията се полага пароизолационен слой.
Като цяло, всички видове системи за зелен покрив и всички форми на растителност са подходящи за използване с този тип покрив.
Обърнат покрив
Топлоизолацията е поставена върху хидроизолационната мембрана.
При такъв покрив трябва да се вземат мерки за дифузия на влагата, като се положи паропропусклива дренажна мембрана над топлоизолацията, за да се предпази топлоизолацията от натрупване на влага с течение на времето.
Всички видове системи за зелени покриви и всички форми на растителност са подходящи за използване с този вид покрив, при положение че има достатъчно постоянно натоварване, предотвратяващо повдигане (отлепяне) на топлоизолацията, дължащо се на вода и вятър.
Покрив без топлоизолация
Характерно за този вид покрив е, че пространството под покрива е неотопляемо.
Ниските температури от долната страна на покрива може да доведат до увреждане на растителността
1.4. Топлоизолация
Топлоизолацията трябва да бъде с СЕ маркировка съгласно БДС EN 13162-13171 „Топлоизолационни продукти за сгради. Продукти, произведени в заводски условия. Изисквания”.
Има два метода за монтаж на топлоизолация на покрива:
• топъл покрив, при който топлоизолацията е под хидроизолационната мембранa
• обърнат покрив, при който топлоизолацията е над хидроизолационната мембрана.
Хидроизолационната мембрана и избраната топлоизолация трябва да могат да издържат краткотрайни и дълготрайни натоварвания. Ако се очаква деформация на топлоизолацията, това трябва да се вземе предвид при проектиране на хидроизолацията (при водоприемници, бордове, покривни прозорци и куполи, тръби и др.).
За екстензивни зелени покриви топлоизолацията трябва да отговаря най-малко на клас на натоварване „dm“ съгласно таблица 2 и БДС EN 826:2013 „Топлоизолационни продукти за строителството. Определяне на поведението при натоварване на натиск“.
Изискванията за топлоизолацията при екстензивните зелени покриви, съчетани с интензивни зелени покриви, пешеходни зони или паркинг-покриви, са дадени в съответните глави на това ръководство.
Пригодността на топлоизолацията трябва да бъде доказана от производителя.
Клас на натоварване и якост на натиск на топлоизолация при 10 % деформация в съответствие с БДС EN 826:2013 „Топлоизолационни продукти за строителството.
Определяне на поведението при натоварване на натиск“ – Таблица 2
Типове топлоизолация и възможни приложения – Таблица 3
Препоръка
Ако топлоизолиран покрив включва зона с настилка (паваж), се препоръчва изпълнение на обърнат покрив с топлоизолация от екструдиран полистирен (XPS) или топъл покрив с топлоизолация от пеностъкло.
При обърнат покрив хидроизолацията трябва да бъде цялостно (100%) залепена за основата, за да може всеки евентуален теч да бъде лесно локализиран. Плоскостите от екструдиран полистирен (XPS) осигуряват допълнителна защита на хидроизолационната мембрана по време на изпълнението на зеления покрив.
Важно е върху топлоизолацията от XPS да се постави паропропусклив дренажен слой. Това позволява топлоизолационните плоскости да изсъхват, като по този начин поглъщането на вода ще бъде сведено до минимум. Не е необходимо да се полага отделен слой за пароизолация, тъй като самата хидроизолация действа като такъв. Дренажният слой не трябва да наранява горната част на топлоизолационните плоскости.
Цялостно залепване на хидроизолационната мембрана е възможно и при топъл покрив, ако се използва топлоизолация от пеностъкло, което от своя страна е залепено за основата и всички фуги са запълнени с топъл битум. Хидроизолационната система се залепва цялостно за панелите пеностъкло.
1.5. Хидроизолационни системи
Непрекъснати хидроизолационни системи
Покривните конструкции са защитени от проникване на водата чрез хидроизолационна система (битумна, синтетична или течна), като покривите трябва да имат подходящи наклони.
Хидроизолационната мембрана под екстензивна растителност трябва да бъде кореноустойчива или да бъде защитена срещу проникване на корени чрез друга противокоренова бариера.
Кореноустойчивостта може да бъде доказана чрез преминал FLL тест за кореноустойчивост или ВВА (British Board of Agreement) сертификация за приложение в зелен покрив.
Мембраните може да бъдат положени в един или в два слоя и закрепени към основата по следните начини:
• свободно положени, с баласт
• механично закрепени
• цялостно залепени.
Видове цялостно залепени хидроизолационни системи:
Битумни APP или SBS модифицирани хидроизолационни мембрани
• поне два слоя
• първи слой – на полиестерна основа, напълно залепен към основата
• втори слой – кореноустойчива APP/SBS хидроизолационна мембрана, напълно залепена.
Синтетични хидроизолационни мембрани
• поне два слоя
• първи слой – полиестерен геотекстил, залепен към основата по метода „pour and roll“
• втори (основен) слой – хидроизолационна мембрана от EPDM, ECB, POCB или TPO, напълно залепен към първия слой.
Течна хидроизолация за покриви
• хидроизолация, полагана в течно състояние, се разглежда като еднопластова система
• трябва да прилепва към цялата повърхност и да се нанасе най-малко в два слоя
• трябва да се постави подходящ геотекстил между слоевете като армировка
• производителят трябва да има европейско техническо одобрение в съответствие с ETAG 005
„Течни полагащи се хидроизолационни покривни комплекти“.
Асфалтов мастик
• бетоновата основа трябва да бъде грундирана с битумен грунд
• като първи слой (подложка) – противокоренова APP или SBS мембрана, цялостно залепена
• асфалтовият мастик с минимална дебелина 25 mm се полага върху подложката.
Водоустойчив бетон
• изискванията за водоустойчивия бетон са посочени в БДС EN 206:2013 „Бетон. Спецификация, свойства, производство и съответствие“ и BS 8500 „Бетон. Допълнителен британски стандарт към BS EN 206“
• пукнатините трябва да бъдат ограничени до ≤ 0,2 mm.
Препоръка
Препоръчва се хидроизолационната мембрана да бъде напълно залепена за основата.
В много случаи се получават течове поради неправилни детайли, лош избор на материали или грешки и повреди, възникнали по време на монтажа. При наранена свободно положена или частично залепена хидроизолация, мястото на теча се намира трудно, тъй като водата може да се движи свободно между основата и хидроизолацията.
Цялостно залепената хидроизолация дава много по-голяма сигурност. Това означава, че при топлоизолиран покрив изборът е ограничен до:
• топъл покрив с пароизолация, топлоизолация от пеностъкло и цялостно залепена хидроизолация (директно към топлоизолацията)
• топъл покрив с пароизолация, топлоизолация, циментова замазка (за предпочитане армирана) и цялостно залепена към замазката хидроизолация
• обърнат покрив с топлоизолация от екструдиран полистирен (XPS) – най-бърз, лек и евтин вариант.
Ако все пак се реши да се изпълни топъл покрив, при който хидроизолационната мембрана не е цялостно залепена за основата, се препоръчва покривната хидроизолация да се раздели на отделни секции, съединени с пароизолационния слой. По този начин, в случай на повреда на хидроизолационната мембрана, пробивът може да се намери по-лесно.
1.6. Детайли
Принципите за изпълнение на хидроизолацията при зелените покриви са същите, както при обикновените плоски покриви.
Задължително е хидроизолационната мембрана да се повдигне над нивото на повърхността с минимум 150 mm при бордове, парапети, преминаване на тръби и други подобни.
Борд (парапет) на покрива
По дължината на борда на покрива трябва да се сложи ивица от чакъл (фракция 16-32 mm) или бетонни плочи за целите на поддържането и инспекцията.
Минималната препоръчителна ширина е 300 mm.
За да се предотврати навлизането на субстрат в ивицата чакъл, трябва да се монтира предпазващ/задържащ профил (по възможност метален, от неръждаема стомана).
Задържащ профил се поставя и ако бордът на покрива е твърде нисък или ако въобще няма такъв.
Фасада
По дължината на фасадите трябва да се положи ивица от чакъл (фракция 16-32 mm) или бетонни плочи за целите на поддържането и инспекцията (ивица за обслужване). Тази ивица между фасадата и зелената зона действа и като предпазител срещу кални пръски, както и
помага да не се наводни зелената площ при силен дъжд, което би оказало неблагоприятно влияние върху развитието на растенията. За да се предотврати навлизането на субстрат в ивицата чакъл, трябва да се монтира предпазващ/задържащ профил (по възможност метален, от неръждаема стомана). Минималната препоръчителна ширина на тази ивица е 300 mm.
При фасадите хидроизолационната мембрана трябва да бъде положена на височина по-висока от височината на борда или аварийните преливници (барбакани) и минимум 150 mm над нивото на ивицата за обслужване. Това понякога е невъзможно при прагове на врати, затова при тези прагове, където е монтиран линеен отводнител, хидроизолационната мембрана трябва да
бъде повдигната над нивото на повърхността с поне 50 mm.
При фасади с отвор (прозорец, врата и др.), разположен на по-малко от 800 mm над ивицата за обслужване, се препоръчва ширината на ивицата да бъде ≥500 mm за по-добра пожарна безопасност.
Покривни елементи
Всички покривни елементи, като покривни прозорци, димоотвеждащи люкове, вентилационни тръби и шахти, тръби за електрически кабели и други подобни, трябва да бъдат на височина поне 50 mm по-висока от височината на борда или аварийните преливници (барбакани).
Около покривните елементи трябва да се положи ивица от чакъл или бетонни плочи за целите на поддържането и инспекцията. Минималната препоръчителна ширина на тази ивица е 300 mm. Препоръчителната ширина е 500 mm по противопожарни причини.
Хидроизолационната мембрана трябва да се повдигне минимум 150 mm над нивото на ивицата за обслужване.
За да се предотврати навлизането на субстрат в ивицата чакъл, трябва да се монтира предпазващ/задържащ профил (по възможност от неръждаема стомана).
Водоприемници
Когато водоприемникът на покрива е разположен в зоната с растителност, върху него се поставя ревизионен капак за достъп (по възможност топлоизолиран), за да се предпази от поникване на растения и замърсяване. Ревизионният капак не трябва да намалява ефективността на оттичането, трябва да е достъпен по всяко време и около него трябва да се постави ивица от чакъл (фракция 16-32 mm) с препоръчителна ширина най-малко 500 mm.
За да се предотврати навлизането на субстрат в ивицата чакъл, около нея трябва да се монтира предпазващ/задържащ профил (по възможност от неръждаема стомана).
Отворът на водоприемник, разположен извън зоната с растителност (обикновено в зона с чакъл) трябва да бъде защитен с капак, предпазващ навлизането на чакъл.
Когато водоприемникът се намира в зона с твърдо покритие (паваж или друга твърда настилка), над отвора трябва да бъде поставен решетъчен ревизионен капак, позволяващ приемане на дъждовната вода.
1.7. Наклони на покрива
Забележка: В това ръководство се използва думата „улук“, написана съгласно официалния Правописен речник на българския език, БАН, Просвета, 2012 г., а не „олук“, както се използва в БДС EN 12056-3 и Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации.
При екстензивен зелен покрив наклоните трябва да гарантират, че на покрива няма да се задържа вода или че ще бъде предотвратен пряк контакт на задържана вода с коренообитаемия пласт. За да се постигне това, плоските покриви трябва да бъдат конструирани с минимален наклон от 1,3% (1/80). Проектният наклон трябва да бъде по-голям, за да се вземат предвид отклоненията и неточностите при строителството.
Трябва да се отбележи, че водата може да се задържи върху покрива, въпреки че покривът е проектиран с подходящи наклони. Това може да се дължи на снадките на хидроизолационната мембрана, както и на неточности или отклонения на покривната конструкция. Вследствие на това там, където субстратният слой има директен контакт със задържана (застояла) вода, той ще се насити (преовлажни) поради капилярното действие. В такива случаи не може да се гарантира здравословна среда за отглеждане на растенията. Чрез използване на по-дебела дренажна система (с височина например 27 mm) директният контакт на задържаната вода и субстрата може да се избегне.
Покривите с наклон от ≥ 5% (1/20) трябва да имат повишен влагозадържащ капацитет (влагоемност), тъй като относително стръмното оттичане може да доведе до ускорено и/или прекомерно намаляване на водата в субстрата. Повишен влагозадържащ капацитет се постига чрез увеличаване на дебелината на слоя субстрат.
Мерки за ерозиен контрол
С повишаване наклона на покрива трябва да се вземат подходящи мерки за задържане на субстрата и за предотвратяване на приплъзването на свободно положените слоеве на системата зелен покрив. Не трябва да се изпълнява екстензивен зелен покрив при наклон на покрива от повече от 45° поради технически затруднения, свързани с растителността.
В зависимост от степента на наклона трябва да бъдат взети структурни мерки и/или технически мерки, касаещи растителността (повече информация – в т. 2.10).
Силите на триене не трябва да се прехвърлят към хидроизолационната мембрана. Ако е необходимо, трябва да се сложи допълнителен слой за разделяне и приплъзване. При оразмеряване на водоприемниците трябва да се вземе предвид ускореното и/или прекомерно отвеждане на водата от субстрата вследствие големия наклон на покрива.
Наклон на покрива <1,3% (1/80 или приблизително 0,7°)
Структурни мерки:
• слоевете на системата зелен покрив се полагат свободно върху хидроизолационната мембрана
• при покрив без завършващ борд – за задържане на слоя субстрат и ивицата за обслужване трябва да се инсталира завършващ ъглов (тип L) профил на ръба на покрива
• височината (и ширината) на профила на ръба на покрива трябва да бъде равна на височината на системата екстензивен зелен покрив
• когато съставът на зеления покрив не е химически съвместим с използваната хидроизолационна мембрана, трябва да се сложи разделителен слой
• не са необходими специални технически мерки, касаещи растителността.
Наклон на покрива от 1,3% (1/80 или приблизително 0,7°) до 15°
Структурни мерки и технически мерки, касаещи растителността:
• при покрив без завършващ борд – за задържане на слоя субстрат и ивицата за обслужване трябва да се инсталира завършващ ъглов (тип L) профил на ръба на покрива
• ако дъждовната вода се отвежда чрез покривни улуци, елементите за задържане на субстрата трябва да имат дренажни отвори за преминаване на водата
• субстратът трябва да има по-голям влагозадържащ капацитет (повече водозадържащи добавки, по-високо съдържание на органични материали или по-голяма дебелина), тъй като наклонът на покрива може да доведе до ускорено и/или прекомерно отвеждане на вода от субстрата
• мрежа за ерозиен контрол или специално противоерозийно лепило за подобряване стабилността на субстрата.
Наклон на покрива от 15° до 25° (средно наклонен покрив)
Поради увеличените сили на приплъзване на слоевете на зеления покрив са необходими структурни и технически мерки за подобряване стабилността на субстратния слой.
Структурни мерки:
• мерки за задържане на субстрата над улука (или завършващ профил на ръба на покрива)
• задължително инсталиране на дренажен композит вместо отделни (несъединени) слоеве (разделителен, дренажен, защитен и приплъзващ)
• допълнително укрепване/закрепване на дренажния слой
• използване на бетонни плочи вместо чакъл в разделящата ивица
• използване на кореноустойчива хидроизолационна мембрана вместо некореноустойчива мембрана и противокоренова бариера.
Технически мерки, касаещи растителността:
• използване на панели от водопоглъщаща (хидрофилна) минерална вата като растителен слой вместо субстрат от гранулиран материал
• при използване на субстрат – да се използват гранули с ръбеста, а не овална форма (пемза, вулканични скали вместо керамзит) за по-добро сцепление
• подсилване на слоя субстрат с геотекстили и геокомпозити
• подсилване на горния слой на субстрата с противоерозийно лепило
• увеличаване броя (гъстотата) на засадените растения
• използване на готови растителни рогозки, които имат противоерозионно действие.
Наклон на покрива от 25° до 45° (стръмен покрив)
За покриви с наклон от 25° до 45° трябва да се вземат мерки за укрепване на слоя субстрат.
При оразмеряване на слоя субстрат, дренажната система и линейния отводнител (или улука), трябва да бъде взето под внимание ускореното и/или прекомерното оттичане на водата от покрива. По принцип същите структурни и растителни технически мерки се прилагат за покриви с наклон от 25° до 45°, както при покриви с наклон от 15° до 25°. Освен това следва да се предприемат следните допълнителни мерки:
Структурни мерки:
• оценка на постоянния товар в долния край на покрива
• ограничаване на постоянния товар в долната част на покрива чрез монтаж на елементи за закрепване на субстрата по цялата площ на покрива (равномерно натоварване)
• при двускатен покрив – разпределяне на натоварването от двете страни на покрива
• ограничаване на натоварването чрез закрепване на дренажния композит и геомрежите в горната част на покрива
• използване на пластмасови клетъчни системи, мембрани от удароустойчив (високоякостен) полистирен (HIPS) с „бутони“, задържащи субстрата, или готови полипропиленови касетки със субстрат и екстензивна растителност за предотвратяване приплъзване на субстрата и чакъла
• инсталиране на стълбищни и обезопасителни системи за защита от падане за поддържане по време на експлоатация
• инсталиране на профили и полиестерни геомрежи/решетки за защита от ерозия
Технически мерки за растителна защита:
• използване на панели от водопоглъщаща (хидрофилна) минерална вата като растителен слой вместо субстрат от гранулиран материал
• използване на армирани растителни рогозки, които имат противоерозионно действие.
1.8. Отводняване на покрива
За проектиране на гравитационни канализационни инсталации в сгради се прилага стандартът БДС EN 12056-3 „Гравитационни канализационни системи в сгради. Част 3: Отводняване на покриви, проектиране и оразмеряване“.
Тази част от стандарта описва метода за хидравлично оразмеряване на безнапорни системи за отводняване на покриви и дава изискванията за изпълнение на напорни системи за отводняване на покриви. Установява правилата за проектиране и монтаж на системите за отводняване на покриви, доколкото те засягат тяхната проводимост. Прилага се за всички системи за
отводняване на покриви, при които водоприемниците са достатъчно големи и неограничаващи проводимостта на улука (т. е. условия за безнапорно движение). Прилага се и за всички видове материали, използвани в системи за отводняване на покриви.
Без значение от големината на покрива отводняването на озеленената площ трябва да включва поне един водоприемник за нормална работа и поне един авариен водоприемник.
Стандартът изисква при отводняването на плоски покриви и покривни тераси да се вземе предвид и носимоспособността на покрива. Както и обратно – при оразмеряването на покривната конструкция да се отчете натоварването от акумулирана вода съгласно проекта на сградната дъждовна канализация.
Едно от най-големите предимства на зелените покриви е намаляване на риска (вероятността) от претоварване на дъждовната канализация при силен дъжд и възможността за проектиране на дъждовна канализация с по-малки диаметри и/или по-малък брой водоприемници.
За покриви с наклони под 2,5% (т. нар. плоски покриви) се прилага валеж категория 1. Това събитие ще се случи средно веднъж годишно и ще предизвика валежи, чиято интензивност варира от 0,01 l/(s.m2) до 0,022 l/(s.m2) в зависимост от географското местоположение. Това е много краткотрайна гръмотевична буря с дъжд, продължаваща под 10 минути, обикновено през лятото, когато може да се очаква, че зеленият покрив е най-сух.
При използването на този метод се приема, че водата би била частично или напълно абсорбирана в състава на зеления покрив или би се задържала върху твърдата повърхност между зелените площи. Конструкцията на покрива трябва да е достатъчно здрава, за да издържи на натоварването от събраната (задържаната) вода.
При наклони на покрива над 2,5% се прилага валеж – категория 2 или 3, тъй като съществува риск от структурно значимо събиране на вода в случай, че зеленият покрив не е в състояние да абсорбира цялата дъждовна вода. Случаите на буря категория 2 и 3 се основават на живота на сградите, умножен по коефициент на безопасност 1,5 или 4,5, и водят до много по-висока интензивност на валежите – от 0,029 l/(s.m2) до 0,088 l/(s.m2).
Отточни коефициенти
При екстензивни зелени покриви могат да се използват следните отточни коефициенти С.
Стойностите зависят от дебелината на субстрата и от наклона на покрива:
Отточни коефициенти – Таблица 4
Стойностите на отточния коефициент С са определени за посочената дебелина при 15-минутна интензивност на валежи r=0,03 l/(s.m2), като субстратът е бил напоен с вода и оставен да изсъхне 24 часа преди теста.
Определянето на оразмерителното максимално секундно дъждовно водно количество при отводняване на покриви за България се определя съгласно чл. 167 от Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации. Интензивността на дъжда се определя в съответствие с изискванията за проектиране на канализационни системи при период на еднократно препълване на канализационната система не по-малък от 5 години, а отточният коефициент може да се приеме 0,5 за слабо затревени покриви с дебелина на слоя, по-малка от 100 mm, и 0,3 за интензивно затревени покриви с дебелина на слоя, по-голяма от 100 mm.
Годишен капацитет на задържане на дъждовната вода
Средният годишен процент на задържаната дъждовна вода от зелен покрив се изчислява като разлика между количеството на валежите и количеството отведена вода. Обратното на това е годишният коефициент на оттичане Ca. Средният годишен процент на задържане на дъждовна вода зависи повече от мощността (дебелината) на субстрата, отколкото от състава на слоевете.
Среден годишен процент задържане на дъждовната вода и коефициент на оттичане при прието годишно количество на валежите 650-800мм – Таблица 5
1.9. Защита от падане
При плоски покриви трябва да бъдат взети под внимание всички необходими мерки за безопасност както при обичайното използване на покрива, така и при дейностите по инспекция и поддържане. Планирането на адекватни предпазни мерки за безопасност на етапа на проектиране елиминира потенциално по-високите разходи, които могат да възникнат при проблем в безопасността и налагане на допълнителни мерки за сигурност на по-късен етап.
Трябва да се предвидят колективни превантивни мерки, като защитни релси, бариери и др.
Лични предпазни средства срещу падане или срещу намаляване на последствията при падане трябва да се предвидят само когато колективните предпазни мерки не са приложими.
Лично оборудване, което предотвратява падане, т. нар. система за ограничаване на движението само в безопасна зона, трябва винаги да има приоритет пред личното оборудване, което не предотвратява падане, а само ограничава последствията от падане, т. нар. система за блокиране (спиране) на падането. При избор на система за блокиране (спиране) на падането е важно, след евентуалното падане, лицето да бъде в състояние да се спаси само (да се качи до точката на падане или да слезе до безопасно място) или да бъде лесно и бързо спасено.
Продуктите и системите за превенция трябва да отговарят на стандартите:
• БДС EN 795:2012 „Лични предпазни средства срещу падане от височина. Осигурителни устройства“
• БДС EN 353-1:2014+А1:2018 „Лични предпазни средства срещу падане. Спирачни устройства срещу падане с водач по осигурителна линия. Част 1: Спирачни устройства срещу падане с водач по твърда осигурителна линия“
• БДС EN 353-2:2003 „Лични предпазни средства срещу падане от височина. Част 2: Спирачни устройства срещу падане с водач по гъвкава осигурителна линия“.
Следните системи за безопасност трябва да бъдат инсталирани в зависимост от пригодността:
• системи за колективно предпазване – защитни релси, первази, бариери и др.
• системи за ограничаване на движението само в безопасна зона, даващи възможност на ползвателя да има достъп да изпълнява задълженията си, но непозволяваща му да стигне до точка, от която може да падне
• системи за позициониране, позволяващи на ползвателя да работи при наличие на опън (обтягане), предотвратяващи или ограничаващи падането
• системи за блокиране на падането, ограничаващи силата на удара при падане и
предотвратяващи удрянето в земята.
1.10. Противопожарна защита
Екстензивните зелени покриви се смятат за пожароустойчиви на летящи искри и лъчиста топлина, ако:
• дебелината на слоя субстрат е поне 30 mm и съдържа максимум 20% органичен материал по тегло
• ивицата от чакъл (фракция 16-32 mm) или бетонни плочи с минимална ширина от 500 mm се монтира около всички покривни елементи (покривни прозорци, димоотводни люкове, вентилационни тръби, отдушници, водоприемници и др.)
• по дължината на фасадите с отвор (прозорец, врата и др.) на ≤ 800 mm над нивото на повърхността се положи ивица чакъл (фракция 16-32 mm) или бетонни плочи с минимална ширина 500 mm
• покривът е разделен на секции, ненадвишаващи 40 метра по дължина, и между всяка секция има пожарозащитна стена с височина не по-малка от 300 mm или има ивица чакъл (фракция 16/32 mm), или бетонни плочи с ширина не по-малка от 1000 mm
• при съседни сгради с двускатни покриви първите 1000 mm от стрехите са свободни от растителност и тази площ е покрита с незапалимо покривно покритие.
Ширина на противопожарните ивици – Таблица 6
1.11. Натоварване от вятър
Хидроизолационните мембрани и зелените покривни слоеве трябва да бъдат проектирани така, че да се отчита натоварването от вятъра. Отговорност на проектанта е да определи подходящите постоянни товари и тяхната позиция. Силата на вятъра е най-голяма по периметъра на покрива и особено в ъглите и може да са необходими мерки за защита, като например ивица чакъл или
бетонни плочи.
Когато хидроизолационните мембрани се полагат свободно, без да се фиксират към основата, самите слоеве на зеления покрив може да служат за баласт. Определящ фактор е теглото на слоевете в сухо състояние.
Освен това трябва да се вземе под внимание:
• променливата височина, дебелина и плътност на растителността
• теглото на растителността.
1.12. Защита от вредни въздействия
Растенията могат да бъдат подложени на дехидратация или замръзване поради излагане на прекомерна топлина, студен въздух и/или въздушни течения, причинени от вентилационни системи и климатици.
Освен това газовете от комини и отработени газове могат да причинят непосредствено увреждане на растителността.
Предпазната ивица от чакъл или бетонни плочи (като площ и ширина) трябва да бъде проектирана в зависимост от ефекта от въздействието.
1.13. Поддържане
Препоръчва се да се подпише договор за поддържане между собственика и озеленителна фирма, включващ план за дългосрочни грижи.
Планът за грижи трябва естествено да обхваща поддържането на растенията, но е от съществено значение да се вземат предвид и следните елементи:
• функционалност на дренажната система и ревизионните шахти
• функционалност на напоителната система при наличие на такава
• проверка за замърсяване, отлагания и растения в ревизионните шахти
• проверка на хидроизолационната система за повреди.
Повече информация за поддържане на покривното озеленяване – в частта “Проектиране на Екстензивни зелени покриви”.